Ян закопча бялата си риза и я напъха в черните си панталони. Палтото му миришеше на овце. Започна да обува ботушите си, когато нещо цветно привлече вниманието му. Като се вгледа, позна избелелия кариран шал на Бранди.
— Бранди! — извика ядосан. — Ти, малка вещице, ела веднага тук! Искам да ми кажеш, че току-що си дошла. Слънцето много ярко е греело в очите ти и нищо не си видяла!
Тя изобщо не се помръдна. Беше стояла неподвижна с надеждата, че няма да я види. Не искаше да го смущава, но вече беше късно.
Ян въздъхна.
— Добре. Само ми кажи от кога стоиш там?
— Доста отдавна, щом искаш да знаеш истината! Помниш ли как легна по гръб и делфинчето се приближи до теб? После започна да излизаш бавно навън.
— Бранди, за втори път ме поставяш в смешна ситуация — извика той. — Не разбра ли, че не трябва да зяпаш гол мъж? Трябваше веднага да обърнеш гръб и да изтичаш в замъка!
Той беше прав, разбира се, но не това беше най-важното. Бранди облиза устни. Беше ужасно жадна, а отчаяно й се искаше да го целуне. Говореше й така, сякаш беше ядосан, но дали наистина беше? Имаше само един начин да се измъкне от ситуацията с достойнство. Тя се обърна и се затича нагоре по пътеката.
— Чакай малко! — Хукна след нея. Искаше да я прегърне, без да знае какво ще прави по-нататък. После чу силен гърмеж. Усети болка в гърба, сякаш някой го беше пробол с нож. Някаква сила го захвърли напред и го просна по очи. Изглежда не можеше да се движи. Опита да се изправи, но не успя да се помръдне. После потъна в тъмнина.
Изстрелът така смути Бранди, че тя замръзна. Гледаше към Ян. Той лежеше неподвижно. Върху бялата му риза се появи кърваво петно. Това не можеше да бъде! Някой беше стрелял по него и сигурно беше мъртъв! Тя извика и се затича към младия мъж. Когато падна на колене до него, погледна в посоката, от която дойде изстрелът.
Прозвуча втори. Край главата й прелетя куршум. Тя се просна върху Ян и прикри тялото му със своето. Господи, някой се опитваше да го убие! Това не беше просто инцидент. Разнесе се още един гърмеж. Този път куршумът се заби на стъпка от главата й.
Бранди започна да крещи, докато остана съвсем без глас. Не можеше да направи нищо друго. Може би някой щеше да я чуе? Не искаше да мисли за човека, стрелял три пъти по Ян. Може би сега се приближаваше към тях с насочен пистолет?
Времето беше неин враг. Цяла вечност й се сториха минутите, докато лежеше така върху тялото на Ян. Не беше разбрала, че плаче, докато не видя Бъртранд и Фрейзър да слизат надолу към тях.
— Бърти, благодаря на Бога, че дойде! Моля те, побързай! Някой го застреля! — Тя бързо стана, свали шала си и го сви на топка. После го притисна върху раната на Ян.
— Господи, Бранди! Значи ти крещеше така? — Бъртранд бързо я отстрани и завика на Фрейзър: — Бързо, доведи другите! Не губи време и изпрати някой за Малкия Робърт. Господи, ранен е в гърба! — Той притисна ръка към раната, за да спре кръвта. — Чухме изстрели, после виковете ти. Кой беше, Бранди? Видя ли го?
— Не видях никого. О, ще оживее ли?
— Не знам, Бранди. Раната е дълбока, но дали е засегнат някой важен орган? Трябва да изчакаме Робърт, за да разберем. Хайде, момиче, искам да ми помогнеш!
По пътеката се зададоха запъхтените Джил и Пърси. Докато не прегледа братовчед си, Джил не каза нищо.
— Сигурно си видяла някого — обърна се остро той към пребледнялата Бранди.
Тя само поклати глава.
— Е, това няма значение сега — успокои я Джил. — Хайде, Бъртранд, Пърси, трябва да го пренесем до замъка! — Тримата мъже го вдигнаха внимателно. Сякаш мина цяла вечност, докато изкачат скалата.
— По дяволите, блед е като платно — каза Бъртранд.
— Кой може да е направил това?
— Трябва да е било инцидент — отговори Пърси. — Няма друго обяснение.
— Добре поне, че е в безсъзнание — отбеляза Джил, като наместваше тялото на Ян в ръцете си. — Тежък е!
Накрая стигнаха замъка. Бранди ги следваше по петите. Минаха край Мораг и Констанс и се насочиха към спалнята на херцога.
— Справи се добре, момичето ми — каза Бъртранд.
— Сега трябва да ни оставиш, защото ще го съблечем. Когато пристигне Малкият Робърт, изпрати го тук!
Бранди го гледаше пребледняла и онемяла. Той я разтърси за раменете.
— Ян ще живее, чуваш ли! Обещавам ти, че ще остане жив. Върви сега! Повече нищо не можеш да сториш за него.