Не й се искаше да го оставя, но знаеше, че трябва да го направи. Да, ще слезе долу и ще каже на всички какво се е случило. Погледна към Пърси, който помагаше да настанят Ян върху леглото. Погледът му беше по-тъмен от всякога. Устните му бяха свити. Бранди се обърна паникьосана към Бъртранд:
— Обещай ми, че няма да го оставяш сам, Бъртранд. Това не беше нещастен случай. Някой се опита да го убие. Стреляха три пъти по него. Обещай ми, или няма да го оставя!
— Обещавам, момиче! Върви сега.
Тя не отиде да смени окървавените си дрехи, а слезе направо долу.
— Вземи това, дете — нареди лейди Адела и й подаде чаша с коняк.
Девойката го изпи наведнъж и се закашля. Но после топлината се разля по тялото й и това я успокои. Остави чашата на шкафа.
— Какво си направила на херцога — извика Фелисити, като нахълта в дневната. — Господи, покрита си с кръв, с неговата кръв! Какво си му направила, ти, мръсна, малка развратнице?
— Някой се опита да го убие на брега. Стреляха три пъти. Единият куршум го улучи в гърба.
Фелисити гледаше окървавената й рокля със зяпнала уста. Очевидно искаше да каже нещо, но не успяваше. После загуби съзнание и тупна на килима, покрита с облак прах.
— Какво безполезно създание — изсумтя лейди Адела.
Бранди и Констанс хванаха ръцете на припадналата и я задърпаха към канапето.
— Това кръвта на Ян ли е върху роклята ти, Бранди? — уплашено попита Констанс.
— Тихо, момиче! — Лейди Адела се обърна към по-голямата си внучка. — Трябва да се оправиш, момиче. Фрейзър отиде да извика следователя Тревър. Преди да се качиш горе, искам да ми кажеш дали си видяла кой извърши това гнусно дело?
— Не, бабо! Огледах се наоколо, но не видях никого. Този, който стреля, трябва да се е крил зад скалата.
Лейди Адела отмести поглед от пребледнялото лице на Бранди. Загледа съсухрените си пръсти замислена.
— Сигурно е бил някой бракониер — предположи Констанс.
— От години тук няма бракониери — възрази старицата. — Хората не са толкова глупави. Някой се е опитал да убие херцога!
Когато пристигна господин Тревър, Констанс повтори и пред него своето предположение.
— На петдесет километра оттук няма бракониери — възрази Бранди със студен и прегракнал глас. — Точно така е, както каза баба!
— Бих казал — започна следователят, но тя чу гласа на Малкия Робърт и хукна натам. Той само кимаше с глава, докато го запознаваше с подробностите. Когато стигнаха пред стаята на херцога, Робърт я потупа по ръката и затвори вратата пред нея.
Сякаш времето беше спряло. Бранди се върна при останалите. Господин Тревър говореше нещо с лейди Адела. Когато момичето влезе, той вдигна глава.
— Ще решим всичко, лейди Адела, когато чуя разказа на Брандела. — Той се намръщи. Когато чу подробностите, стана още по-намръщен. — Изглежда, си спасила живота на херцога, момиче? Госпожо, разбирам, че господин Пърсивал Робъртсън е доста съмнителен?
— Да, така е — отговори бавно тя. Гледаше го, както лисицата фазан. После изправи гордо гръб и отсече: — Ще престанеш да мислиш глупости, Тревър! Ще ти бъда благодарна, ако не заместваш човек от семейството в тази история. Няма да се учудя, ако попиташ дали подаграта на Клод Робъртсън не е измислена и дали той не е натиснал спусъка! Твоята работа е да откриеш истинския виновник, а не да мислиш глупости!
Бръчките около устата на господин Тревър станаха по-дълбоки, но той остана спокоен.
— Работата е сериозна, госпожо. Опитвам се само да изпълнявам своя дълг. Искам за момент да забравите за онзи непрокопсаник и да ми кажете кой според вас е заинтересуван от смъртта на английския херцог? И не ми повтаряйте повече за честните и верни Робъртсънови! Това не е най-важното сега. Животът на ваш роднина е в опасност.
Човекът, в когото се съмняваше Бранди, беше Пърси. Искаше да изкрещи името му. Беше се появил твърде скоро, сякаш е бил на скалите. Но размисли и си каза, че всъщност всеки Робъртсън щеше да спечели от смъртта на Ян.
Лейди Адела удари силно бастуна си в пода и изръмжа с отвращение:
— Повтарям ти, Тревър, душиш пред чужда дупка. Нито един член на семейство Робъртсън няма да извърши такова гнусно дело!
Следователят остана спокоен. Би могъл да й каже, че покойният Енгъс би прострелял някого в гърба, без да му мигне окото. Но не искаше лейди Адела да припадне от гняв. Най-подозрителен му се струваше господин Пърсивал Робъртсън. След узаконяването му той беше следващият наследник на титлата. Ами Клод и синът му Бъртранд? Не замисляше ли дяволската старица да възвърне правата им? Не, нямаше никакво намерение да освобождава от отговорност който и да е член на семейството. Каква заплетена история. Защо се беше случило с английския херцог, и то точно в неговия район? Не беше честно! Той се изправи, за да си върви.