— Какво да правим, ако през нощта състоянието му се влоши? — уплашено попита тя.
— Живея само на петнадесет минути от тук, момиче.
Когато Краби изведе доктора, Бъртранд се обърна към момичето:
— Ян е имал късмет, че си била на брега, Бранди. Била си в смъртна опасност и това е най-страшното.
— Защо беше там, Бранди? — попита Пърси.
— Ами и аз като тебе бягах от вонята.
Бранди огледа лицата на присъстващите, опитвайки се да открие виновника. Тъй като не желаеше да слуша празните им приказки, тя се измъкна тихо от стаята. Отправи се към спалнята на херцога. Знаеше, че Мабли е там. Тъкмо с него искаше да поговори.
Мина тихо край стаята на лейди Фелисити. Молеше се тази жена просто да изчезне. Тихичко се промъкна в тъмната стая на Ян. Не забеляза Мабли и мълчаливо го прокле, дето е оставил господаря си сам. Дочу дълбокото, равномерно дишане на херцога и се насочи към леглото. Лицето му беше спокойно.
— Госпожице Бранди? Какво правите тук?
Тя се обърна и постави пръст на устните си. Мабли приближи, като се опита да говори по-тихо:
— Наистина не трябва да сте тук! — Забеляза страха и болката в очите й. По дяволите, вече беше прекалено стар за такива неща! Ръцете му още трепереха. Цяла нощ беше попивал потта от челото на Ян, докато докторът вадеше куршума.
Бранди отново му изшътка.
— Негова светлост почива. Не ти ли каза докторът, че ще се оправи? Не е необходимо да шепнем. Дадоха му толкова лауданум, че да заспи цял батальон.
Тя продължаваше да мълчи. Само го подкани да я последва. Мабли го направи. Ужасно му се искаше да изпие халба бира. Да, това щеше да му помогне.
— Не трябва да оставяме сам негова светлост дори за минута, Мабли — довери му тя.
— Нямам никакво намерение да го оставям, госпожице Бранди. Когато херцогът е с мен, не бива да се безпокоите.
— Не, ти не разбираш! Знаеш, че някой се опита да го убие. Не можем да се доверим на никого, чуваш ли ме! Сега е безпомощен и не може да се защити сам!
— Това няма значение. След като съм тук, ще се грижа добре за него.
Тя веднага заговори със заповедническия тон на баба си.
— Ако стоиш при него през деня, аз няма да го оставя през нощта!
— Но това не е прилично, госпожице Бранди! Може би Джил или господин Бъртранд…
— Сигурен ли си, че един от тях не е прострелял херцога? Не си, разбира се! Не искам никой да остава насаме с него, чуваш ли! Не разбираш ли, Мабли, не можем да излагаме повече живота му на риск!
Той се почеса по брадясалата буза.
— Щом е толкова опасно, не мога да позволя на една слаба жена… Моля за извинение!
— Слушай сега, Мабли! Дядо Енгъс имаше забележителна колекция от пистолети. Ще взема един от тях. Освен това ще заключвам вратата. Това успокоява ли те?
Би могъл да й каже, че жена и пистолет не са добра комбинация, но разбираше, че е непреклонна. Поне щеше да е сигурен, че няма да застреля херцога. Един от онези негодници го беше направил, но не и госпожица Бранди! Как да постъпи? Изгледа я кисело.
— Сега ще си отидете, госпожице! Ще изпълня нарежданията на баба ви!
— Глупости! Обещай ми, че няма да го оставяш! По-късно ще ти донеса вечерята и ще можеш да си легнеш. — Излезе, преди да е изрекъл поредното възражение. Усмихна се, като чу въздишката му зад гърба си.
Малкият часовник върху камината тихо отброи десет удара. Бранди стана от стола край камината. После приближи леглото на Ян. Постави ръка на челото му. Все още беше хладно. Малкият Робърт беше предупредил, че всеки момент може да настъпи треската.
— Няма да позволя да те наранят още веднъж — каза тя и целуна устните му. — Ще спиш и ще оздравееш. Ще се грижа за теб. — После се върна към топлината на огнището. Бързо съблече дрехите си и навлече нощница. Повече време й отне да разплете плитките и да разреши косите си. Накрая метна шала върху раменете си и се настани на един голям стол край леглото.
Ян лежеше неподвижно. Дишането му беше дълбоко и равномерно. Преди да си позволи да се отпусне, Бранди погледна отново заключената врата и към пистолета върху шкафчето. Мабли спеше дълбоко в съседната стаичка. Неговата врата също беше заключена. Тя беше настояла стриктно да спазва нейните указания. Само лейди Адела и Мабли знаеха за нейното бдение. За нейна изненада баба й беше направила гримаса, но не я беше упрекнала.
— Хм, не можем да направим повече, дете — беше казали тя. — Нямам никакво намерение да гледам как тази глезла Фелисити се мотае и ругае из къщата.
Тази нощ Бранди не чу никакви препирни. Беше изненадана, когато на сутринта Мабли я разтърси за рамото.