Выбрать главу

— Ще му кажа.

Лен Бейтсън бе олицетворение на мрачния образ.

— След една седмица ти ще бъдеш в Америка — произнесе той. За миг се възцари тишина.

— Ще се върна — каза Сали, — или ти ще дойдеш там на специализация.

— Какъв е смисълът?

— Акибомбо — запита Сали, — имаш ли нещо против един ден да ни станеш кум?

— Какво е кум, моля?

— Ами младоженецът, например Лен, ще ти даде да пазиш един пръстен, после двамата, облечени хубаво, ще отидете в църквата и в нужния момент той ще те помоли за пръстена, ти ще му го дадеш, той ще го сложи на ръката ми, органът ще свири сватбения марш, а всички ще плачат и това е.

— Искаш да кажеш, — че ти и Лен ще се жените?

— Това е идеята.

— Сали!

— Освен, разбира се, ако Лен има нещо против идеята ми.

— Сали! Но ти не знаеш… за баща ми.

— И какво от това? Разбира се, че знам. Баща ти е луд. Е, и други хора имат такива бащи.

— Това не е наследствена мания, можеш да бъдеш сигурна, Сали. Ако знаеш само колко отчаяно нещастен се чувствах заради теб.

— Имах известни подозрения.

— В Африка — каза мистър Акибомбо, — едно време, преди атомен век и научна мисъл дошли, сватбени обичаи много интересни и любопитни. Ще ви разкажа.

— По-добре недей — прекъсна го Сали. — Струва ми се, че това ще ни накара с Лен да се изчервим, а когато си риж, червенината ужасно си личи.

II.

Еркюл Поаро подписа и последното от писмата, които мис Лемън бе поставила пред него.

— Tres bien — важно каза той. — Нито една грешка.

Мис Лемън изглеждаше леко оскърбена.

— Струва ми се, че не греша толкова често — каза тя.

— Не толкова често, но се е случвало. Как е сестра ви, между другото?

— Мисли да замине на пътешествие, мосю Поаро. Из северните столици.

— А — отбеляза Еркюл Поаро.

Той се запита дали евентуално едно пътешествие?…

Разбира се, той не би тръгнал на морско пътешествие… по никакъв начин. Часовникът зад гърба му удари един.

— Един удари вече, мишокът се завтече. Хикъри, Дикъри, Док.

— обяви той.

— Не ви разбрах, мосю Поаро?

— Няма нищо — отвърна Еркюл Поаро.