— Толкова е хубаво да си известен. Целият свят научава новината, че си болен.
— Найджъл, ако той умира, трябва да се сдобриш с него.
— Ще се сдобря на куково лято!
— Но ако той умира…
— Все същата свиня си е и когато умира, и когато беше в разцвета на силите си.
— Не трябва да си такъв, Найджъл? Толкова язвителен и безкомпромисен.
— Слушай, Пат… казах ти веднъж — той уби майка ми.
— Знам, че ми каза, и знам, че си я обожавал. Но мисля, Найджъл, че понякога преувеличаваш. Много съпрузи са нелюбезни и безчувствени и жените им негодуват срещу това и са много нещастни. Ала да казваш, че баща ти е убил майка ти, е прекалено и не е съвсем вярно.
— Ти все много знаеш!
— Знам, че един ден ще съжаляваш, че не си се помирил с баща си, преди да умре. Затова… — Пат млъкна, след това се съвзе: — Затова… писах на баща ти… и му казах.
— Писала си му? Това писмо ли искаше да пусне Сали? — Той се пресегна към масата. — Разбирам.
Той взе адресираното писмо със залепена марка и с бързите си нервни пръсти го разкъса на малки парченца, които хвърли в кошчето.
— Туйто! И повече не смей да правиш нищо подобно!
— Наистина, Найджъл, абсолютно дете си. Можеш да скъсаш писмото, но не можеш да ме спреш да напиша друго, както и ще направя.
— Непоправимо сантиментална си. Минавало ли ти е през ума, че когато казвам, че баща ми е убил майка ми, аз съобщавам просто сухия, неразкрасен факт. Майка, ми умря от свръхдоза мединал. На следствието казаха, че го е взела по погрешка. Само че тя не го взе по погрешка. Беше ѝ даден умишлено от баща ми. Той искаше да се ожени за друга жена, разбираш ли, а майка ми нямаше да му даде развод. Това си е едно подло убийство. Какво би направила на мое място? Щеше да го предадеш на полицията ли? Майка ми не би искала това. Затова направих единственото нещо, което можех. Казах на свинята, че знам… и скъсахме… завинаги. Дори смених името си.
— Найджъл… съжалявам. Не съм си представяла…
— Е, сега знаеш. Уважаваният и известен Артър Станли, с неговите изследвания и антибиотици. Процъфтяващ като зелено лаврово дърво! Само че малката му кукличка не се омъжи за него в крайна сметка. Махна се. Мисля, че се досети какво е направил.
— Найджъл, скъпи, колко ужасно. Съжалявам.
— Добре, да не говорим за това. Да се върнем към тая гадна бикарбонатена история. Сега си помисли внимателно какво точно направи с морфина. Стисни си главата с ръце и мисли, Пат.
Женевиев влезе във всекидневната в състояние на голяма възбуда. Тя заговори на събралите се студенти с нисък, треперлив глас.
— Сега съм сигурна, ама абсолютно сигурна, че знам кой уби малката Силия.
— Кой, Женевиев? — попита Рене. — Какво те кара да бъдеш толкова сигурна?
Женевиев се огледа внимателно, за да се убеди, че вратата на всекидневната е затворена и сниши гласа си.
— Найджъл Чапмън.
— Найджъл Чапмън ли? Защо?
— Чуйте. Току-що минавах по коридора към стълбите и чух гласове в стаята на Патриша. Говореше Найджъл.
— Найджъл ли? В стаята на Патриша? — обади се неодобрително Джийн. Женевиев обаче продължи.
— Той ѝ казваше, че баща му убил майка му и затова е сменил името си. Не е ли ясно? Баща му е осъден за убийство, а Найджъл е наследствено обременен.
— Възможно е — каза мистър Чандра Лал, разсъждавайки ентусиазирано върху възможността. — Напълно е възможно. Толкова е жесток този Найджъл, толкова неуравновесен. Никакъв самоконтрол. Съгласни ли сте? — Той се обърна снизходително към Акибомбо, който кимна ентусиазирано с къдравата си черна глава и показа белите си зъби в приятна усмивка.
— Винаги съм била уверена — каза Джийн, — че Найджъл няма морал… Пълен дегенерат.
— Убийство заради сексуални причини, да — продължи мистър Ахмед Али. — Спи с момичето, после го убива. Защото е добро момиче, с достойнство, би очаквало сватба.
— Глупости! — избухна Ленърд Бейтсън.
— Какво каза?
— Казах ГЛУПОСТИ! — изрева Лен.
Глава седемнадесета
Настанен да седне в една стая на полицейското управление, Найджъл нервно се взираше в строгите очи на инспектор Шарп. Леко заеквайки, той току-що беше завършил разказа си.
— Разбирате ли, мистър Чапмън, че това, което ми разказахте, е много сериозно? Наистина много сериозно.
— Естествено, че разбирам. Нямаше да дойда тук да ви го кажа, ако не чувствах, че е спешно.
— Казвате, че мис Лейн не може да си спомни къде е сложила това шише от сода бикарбонат, съдържащо морфин?
— Тя много се е объркала. Колкото повече се опитва да мисли, толкова по-несигурна става. Казва, че аз съм я шашардисал. Каза, че ще се опита да помисли, докато съм при вас.