Той въздъхна с облекчение, когато мистър Ендикът бавно поклати глава.
— Никога не вършим прибързани неща — поучително изрече той. — Необходимо е да направя пълно разследване, което да ме задоволи напълно… — Той замлъкна за миг, после продължи: — Този въпрос е строго поверителен. Дори и за вас, Поаро. — И отново поклати глава.
— Дори и ако ви изложа основателна причина, за да ми кажете?
— Ваша работа. Все пак не мога да допусна, че ще знаете нещо по въпроса, за който говорим.
— Наистина не зная, затова ще направя догадки. Ако позная…
— Твърде невероятно — каза мистър Ендикът, махвайки с ръка.
Поаро пое дълбоко дъх.
— Много добре, тогава. Мисля, че инструкциите до вас са следните. В случай, че сър Артър Стаили умре, вие трябва да намерите сина му Найджъл, да разберете къде и как живее, и да се уверите, че той не е и не е бил замесен в каквато и да е престъпна дейност.
Този път невъзмутимото адвокатско спокойствие на мистър Ендикът наистина се разклати. Той нададе възклицание, каквото малцина бяха чували от устата му.
— След като явно сте напълно наясно с фактите — рече той, — ще ви кажа всичко, което искате да знаете. Допускам, че сте се срещали с Найджъл във връзка с вашата дейност. С какво се занимава младият дявол?
— Мисля, че историята е следната. След като напуска дома си, той си сменя името, като казва на всички, които се интересуват, че това било свързано със завещанието. След това попада на хора, които се занимават с контрабанда — на наркотици и скъпоценности. Мисля, че благодарение на него бизнесът приема окончателния си вид — изключително умно замислен, с въвличането на съвсем невинни студенти. Цялата работа се ръководи от двама души, Найджъл Чапмън, както той се нарича сега, и една млада дама на име Валъри Хобхауз, която, според мен, го въвежда за първи път в контрабандата. Било е малък частен концерн, работели са на комисионна, но е било невероятно печелившо. Стоката е трябвало да бъде малка по обем, но диаманти и наркотици на стойност хиляди лири заемат много малко място. Всичко е вървяло добре, докато не възникнала една от тези непредвидими случайности. Един ден в студентското общежитие идва полицай във връзка с някакво убийство край Кеймбридж. Мисля, че разбирате причината, поради която този дребен факт хвърля Найджъл в паника. Той решава, че полицията идва за него. Маха няколко електрически крушки, за да може в сумрака и в паниката да изнесе една раница, нарязана на парчета, в задния двор и да я хвърли зад парното, тъй като се е страхувал, че следи от наркотиците могат да бъдат намерени по двойното дъно. Паниката му е съвсем излишна — полицията идва само за да зададе няколко въпроса за някакъв азиатски студент — но едно от момичетата, живеещи в пансиона, го вижда как унищожава раницата. Това обаче не подписва смъртната ѝ присъда веднага. Разработва се хитър план, който вместо това я кара да извърши определени глупави действия, които я поставят в много неудобно положение. Само че този план стига твърде далеч. Повикват мен. Аз ги съветвам да се обърнат към полицията. Момичето загубва ума и дума и си признава. Признава си за нещата, които е извършила. Допускам обаче, че тя е отишла при Найджъл и го е молила и той да си признае за раницата и за зеленото мастило, разлято върху бележките на друга студентка. Нито Найджъл, нито съучастничката му искат да се насочва вниманието към раницата — в този случай целият им план би рухнал. Още повече Силия, момичето, за което става дума, е разполагала с още една опасна информация, която получила случайно вечерта, когато бях поканен там. Тя е знаела кой е Найджъл.
— Но естествено… — мистър Ендикът се намръщи.
— Найджъл е преминал от един свят в друг. Всеки бивш приятел, който го срещне, е можел да знае, че той сега се казва Чапмън, но не са знаела нищо за това, с което се занимава. В общежитието никой не е знаел, че истинското му име е Станли — но Силия изведнъж открива, че го познава и в двата образа, знаела е също, че Валъри Хобхауз поне един път е пътувала в чужбина с фалшив паспорт. Знаела е прекалено много. На другата вечер тя излиза, за да се срещне с него на уговорено място. Той ѝ дава да пие кафе, в което има морфин. Тя умира в съня си и всичко е нагласено така, че да прилича на самоубийство.
Мистър Ендикът се размърда. По лицето му премина сянка на дълбоко объркване. Той промърмори нещо под носа си.
— Това обаче не е краят — продължи Поаро. — Жената, която притежава верига от общежития и студентски клубове, скоро след това умира при подозрителни обстоятелства и тогава, най-накрая, се стига до последното най-жестоко и безсърдечно убийство. Патриша Лейн, момичето, което е предано на Найджъл и което самият той обича, неволно се забърква в неговите дела и, освен това, настоява той да се сдобри с баща си преди последният да умре. Той ѝ наговаря куп лъжи, но разбира, че упорството ѝ може да я накара да напише второ писмо, след като първото е унищожено. Мисля, че сега можете да ми кажете, приятелю, защо това е щяло да бъде толкова фатално от негова гледна точка.