Мистър Ендикът стана. Той прекоси стаята и отиде до един сейф, отключи го и се върна с дълъг плик в ръката си. На гърба на плика имаше счупен червен печат. Той извади отвътре два листа и ги положи пред Поаро.
Драги Ендикът,
Ще отвориш това, след като умра. Искам да откриеш сина ми Найджъл и да разбереш дали е виновен за каквито и да било престъпления.
Фактите, които ще ти съобщя, са известни само на мен. Найджъл винаги е бил крайно неудовлетворителен по характер. Два пъти е подправял името ми върху чекове. И двата пъти признах подписа, но го предупредих, че повече няма да допусна това. Третия път той фалшифицирал подписа на майка си. Тя го обвинила в това. Той я умолявал да не казва. Тя отказала. Двамата с нея бяхме говорили за това и тя бе заявила, че ще го издаде. Тогава той сипа свръхдоза във вечерното ѝ лекарство. Преди да подейства обаче тя дойде в стаята ми и ми разказа случая. Когато на следващата сутрин я намериха мъртва, аз знаех кой го е направил.
Обвиних Найджъл и му казах, че възнамерявам да разкажа всичко на полицията. Той ме умоляваше отчаяно. Как бихте постъпили вие, Ендикът? Не си правех илюзии за сина си, знаех какво представлява той — един от онези опасни саможиви хора, които нямат нито съвест, нито милост. Нямах причина да го спасявам, но мисълта за любимата ми жена ме разколеба. Щеше ли тя да извика на помощ правосъдието? Мислех, че зная отговора — щеше да пожелае синът ѝ да бъде спасен от ешафода. Щеше да се отдръпне, както аз се отдръпнах, за да не се опетни името ни. Имаше още едно нещо обаче. Твърдо вярвам, че който е убил веднъж, пак ще убие. Може да има още жертви в бъдеще. Сключих сделка със сина си и не зная дали съм прав или не. Той трябваше да напише самопризнание за убийството, което аз щях да запазя. Трябваше да напусне дома ми и никога повече да не се връща, а да си изгради нов живот. Щях да му дам още една възможност. Парите, принадлежали на майка му, щяха автоматично да отидат при него. Имаше добро образование. Имаше всички възможности да прави добро.
Но ако бъде обвинен в каквото и да е престъпление, признанието, което ми бе оставил, щеше да отиде в полицията. Предпазих себе си, като му обясних, че моята смърт няма да реши проблема.
Вие сте най-старият ми приятел. Стоварвам това бреме на плещите ви, но ви моля в името на мъртвата жена, която беше и ваш приятел. Намерете Найджъл. Ако миналото му е чисто, унищожете това писмо и приложеното самопризнание. Ако не — нека справедливостта възтържествува.
Ваш предан приятел,
— Ах! — Поаро изпусна дълга въздишка.
Той разгърна приложението.
С настоящото признавам, че убих майка си, давайки ѝ свръхдоза лидинал на 18 ноември, 19…
Глава двадесет и втора
— Прекрасно разбирате положението си, мис Хобхауз. Вече ви предупредих.
Валъри Хобхауз го прекъсна.
— Знам какво правя. Предупредихте ме, че това, което кажа, може да се използва срещу мен. Подготвена съм за това. Обвинявате ме в контрабанда. Нямам надежда. Това означава дълги години в затвора. А другото пък означава, че ще бъда обвинена и в съучастничество в убийство.
— Ако направите самопризнания, може да ви помогне, но нищо не мога да ви обещая или пък да ви накарам да го направите, обещавайки ви изгода.
— Не знам дали ме интересува. По-добре всичко да приключи веднага, отколкото да гния в затвора. Искам да направя признания. Може да съм това, което наричате съучастник, но не съм убиец. Никога не съм възнамерявала да убивам, нито пък съм искала убийство. Не съм толкова глупава. Това, което искам, е ясно формулирано обвинение срещу Найджъл. Силия знаеше твърде много, но можех някак си да се справя с това. Найджъл не ми остави време. Той я накара да излязат и да се срещнат, каза ѝ, че ще си признае за раницата и за мастилото, след което ѝ сипал морфин в чашата с кафе. Той е попаднал на писмото ѝ до мисис Хабърд по-рано и извадил оттам полезна „самоубийствена“ реплика. Той го сложи заедно с празната стъкленица от морфин (която прибрал, след като се престорил, че я изхвърля) до леглото ѝ. Сега разбирам, че е замислял убийството доста отдавна. След това дойде и ми каза какво е направил. Заради мен самата трябваше да остана на негова страна. Същото нещо трябва да се е случило и с мисис Ник. Разбрал е, че тя пие и че на нея не може да се разчита… успял е да я пресрещне някъде по пътя ѝ за вкъщи и е отровил питието ѝ. Пред мен отрече да го е правил, но аз знам, че е така. После се случи това с Пат. Той дойде при мен в стаята ми и ми каза какво е станало. Каза ми какво трябва да направя, така че и двамата да имаме непоклатимо алиби. Вече бях оплетена в мрежата и нямах изход. Предполагам, че ако не ме бяхте хванали, щях да отида някъде в чужбина и да си изградя нов живот. Само че ме пипнахте. Сега се интересувам само от едно — да се уверя, че този жесток усмихнат дявол ще увисне на бесилката.