— Стойте! — извика той, когато беше продал към двеста парчета. — Сега няма повече. Капнал съм. Трябва да си намеря хижа и тогава можете да дойдете да ме потърсите.
Тези думи предизвикаха ропот, но човекът с мечата шуба одобри. Двадесет и четири замръзнали яйца потракваха в обемистите му джобове и не го беше грижа дали другите в града ще ядат или не. Освен това беше му ясно, че Расмънсън едва се държи на краката си.
— Има една хижа веднага зад втория ъгъл от Монте Карло — каза му той, — една с прозорец от бутилки за сода. Не е моя, но е поверена на мен. Наемът е десет долара на ден и това е евтино. Направо се настанявай, пък аз ще дойда после. Не забравяй прозореца от бутилки за сода.
— Тралала! — обади се той след миг. — Отивам си горе да ям яйца и да мечтая за дома.
На път за хижата Расмънсън си спомни, че е гладен и си купи малко продукти в бакалницата, купи си и бифтек в месарницата и сушена сьомга за кучетата. Хижата намери без затруднение и остави кучетата запрегнати, докато запали огън и сложи да се вари кафе.
— Долар и половина парчето… хиляда дузини… осемнайсет хиляди долара!… — не спираше да си мърмори той, докато се занимаваше с домакинство.
Когато плесна бифтека в тигана, вратата се отвори. Расмънсън се обърна. Беше човекът с мечата шуба. Влезе като че ли решително, сякаш дошъл с точно определена цел, но когато погледна Расмънсън, на лицето му се изписа някакво смущение.
— Виж… виж какво… — заговори той и се прекъсна. Расмънсън се чудеше дали не е дошъл да иска наема.
— Виж какво, дявол да го вземе, знаеш ли, че тия яйца са вмирисани?
Расмънсън залитна. Чувствуваше се тъй, сякаш някой му беше нанесъл зашеметяващ удар в челото. Стените на хижата се завъртяха и се килнаха настрана. Той протегна ръка, за да се задържи, и я опря на печката. Острата болка и миризмата на изгоряло месо го накараха да се съвземе.
— Разбирам — изрече той бавно и затършува в джоба, за Да извади торбичката. — Вие си искате парите.
— Въпросът не е в парите — отговори човекът, — но нямаш ли други яйца… неразвалени?
Расмънсън поклати глава:
— По-добре си приберете парите.
Обаче човекът отказа и отстъпи заднешком.
— Ще дойда пак, когато видиш накъде си, и ще получа каквото ми се пада.
Расмънсън вкара с търкаляне дръвника вътре в хижата и внесе яйцата. Вършеше всичко съвършено спокойно. Стискаше в ръка малката брадвичка и, едно по едно, взе да цепи яйцата та наполовина. Изследваше грижливо половинките и ги хвърляше на пода. Първо взимаше по едно-две яйца от различни сандъци, после започна методично да изпразва сандък по сандък. Купчината на пода растеше. Кафето изкипя, пушекът от изгорелия бифтек изпълни хижата. Той разсичаше яйцата, без да спира, с едно и също движение, докато не свърши и последния сандък.
Някой почука на вратата, почука пак и влезе, без да дочака отговор.
— Каква мръсотия! — подхвърли той, като се спря и ог леда сцената.
Разполовените яйца започваха да се размразяват от топлината на печката и отвратителната миризма ставаше все по-силна.
— Трябва да е станало на парахода — предположи новодошлият.
Расмънсън го изгледа с продължителен и празен поглед!
— Аз съм Мърей, Големия Джим Мърей, всички ме знаят — заговори посетителят. — Ей сега чух, че яйцата ви били вмирисани и ви давам двеста долара за целия куп. Не са толкова хубави като сьомгата, но все пак кучетата ще ги излапат като нищо.
Расмънсън сякаш се беше вкаменил. Не се помръдваше!
— Я се махай по дяволите — рече той с безстрастен то
— Поразмислете. Аз се лаская с мисълта, че това е прилична цена за такъв боклук, и е по-добре от нищо. Двеста долара. Какво ще кажете?
— Я се махай по дяволите — тихо повтори Расмънсън, омитай се от тука.