Емир Муса записал каквото било написано, и пристъпил към третата плоча…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ПЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че върху третата плоча пишело: „Човече, с любовта към този свят се забавлявай, но делото на твоя Отец не забравяй! Ден след ден животът ти минава — сладостите бързо се забравят. Но за Съдния ден приготви се — ще стоиш пред Бога на рабите!“
А в долната страна на плочата имало следните стихове:
Заплакал емир Муса, пристъпил към четвъртата плоча, върху която било записано: „Човече, толкова ли голям срок ти е отпуснал твоят всевладетел, че си се отпуснал в морето на развлеченията? Грабиш блага всеки ден, сякаш никога няма да умреш! Човече, не губи своите дни и нощи във весели часове и развлечения! Знай, че смъртта ти е предопределена, тя е кацнала на рамото ти. Не минава ден нейното утро да не ти казва «Добро утро», нито вечер нейната вечер да не ти казва «Добър вечер». Пази се от нея, но се готви за нея! И аз бях като тебе, потънал в удоволствия и изгубил заради тях представа за времето! Чуй ме, този свят е лъжовен, той е като мрежа на паяк!“
А отдолу били написани следните стихове:
Емир Муса си записал старателно всичко и слязъл от планината. Отишъл при войниците си, които стояли на същото място и измисляли начин да влязат в града. Тогава той заговорил на везира Талиб бен Сахл:
— По какъв начин да влезем в града, какви чудеса крие той? Може и да намерим там нещо, което ще ни издигне пред очите на емира на правоверните!
— Нека направим стълба и се качим по нея — може пък да стигнем до някоя порта! — рекъл Талиб бен Сахл.
— И на мен ми хрумна нещо такова! — казал емирът.
Извикал той дърводелци и железари, наредил им да направят стълба. Работили те цял месец, направили стълбата. Събрали се мъже, изправили я и я подпрели до стената. Възхитил й се емир Муса и рекъл:
— Аллах да ви възнагради, добри занаятчии сте, сякаш сте я излели! — после се обърнал към всички: — Кой от вас ще се изкачи по тази стълба горе на стената, ще тръгне по нея и ще се опита да слезе долу в града, да види що за чудо е това, а после да ни каже как да отворим портите?
— Аз ще ида, емире! — рекъл един. — Ще се кача и ще отворя!
Тръгнал човекът по стълбата, стигнал до горе, изправил се, загледал се в града, после плеснал с ръце и викнал:
— Колко си хубава!
Скочил вътре и от него само месо и кости останали.
— Умен човек беше, а каква работа направи! — възкликнал емир Муса. — Ами ако всички направят като него — никой жив няма да остане!
— Може би друг ще бъде по-сдържан! — обадил се някой.
Качил се втори, после трети, четвърти и пети. Един след друг се катерили по стълбата — дванайсет души, и всички изпогинали като първия.
— Само аз съм за тази работа! — казал шейх Абдул Самад. — Не може всеки, който опита, да свърши така!
— Не прави това! — възкликнал емир Муса. — Не бива да се катериш по тази стълба, защото, ако ти умреш, всички ние също ще измрем! Ти си ни водачът и никой от нас няма да остане жив!
— Само по волята на Всевишния можем да постигнем онова, което искаме! — настоял шейхът.
Съгласили се всички, че именно той трябва да се качи. Изправил се шейх Абдул Самад, изкачил се, като все повтарял името на Всевишния. Стигнал горната част на стената. Там плеснал с ръце и се загледал надолу, а всички му викнали: