Седяхме в тъмната холовизионна кабина и наблюдавахме как Шрайка убива писателката Сайра Роб и любовника й. Осветлението беше много слабо. Зрялата плът на Сайра сякаш сияеше с бледа фосфоресцентност, докато в мъждивата светлина белите бутове на нейния много по-млад приятел създаваха илюзията, че се носят отделно от останалата част на загорялото му тяло. Тяхното любене наближаваше неистовия върховен момент, когато се случи необяснимото. Вместо заключителните тласъци и внезапната пауза на оргазма младежът сякаш се възнесе нагоре и назад, издигайки се във въздуха, като че ли Сайра го бе изхвърлила по някакъв начин насила от тялото си. Звуковата пътека на дискетата, която до този момент се състоеше от обичайното задъхано дишане, секване на дъха, възгласи на възбуда и наставления, обичайни за подобна дейност, внезапно изпълни холовизионната кабина с писъци — първо от страна на младежа, а след това и на Сайра.
Чу се глух звук, когато момъкът се блъсна в една скрита камера в стената. Тялото на Сайра лежеше в очакване с трагикомична уязвимост — разчекнати крака, разперени ръце, разлати гърди, бледи бедра. Главата й беше отметната назад в екстаз, но сега тя имаше време да я вдигне, при което в този момент потрес и гняв вече изместваха изражението, странно наподобяващо прииждащ оргазъм. Сайра отвори уста, за да изкрещи нещо.
Нямаше думи. Чу се звук като при срязване на диня от остриета, които проникват в плът, от закривени ножове, прерязали кости и сухожилия. Главата на Сайра отхвръкна назад, устата й зина невъзможно широко и тялото й се взриви от гръдната кост надолу. Плътта се отделяше, сякаш някаква невидима брадва цепеше Сайра за подпалки. Невидими скалпели довършиха работата по отварянето й, при което страничните разрези напомняха отвратителен филм с ускорени движения, показващ побъркан хирург, който прави любимата си операция. Това беше една брутална аутопсия, направена на жив човек, По-скоро, на допреди малко жив човек, тъй като, когато кръвта спря да лети и тялото престана да се гърчи, крайниците на Сайра се отпуснаха безжизнени, при което краката се отвориха отново като отглас от неприличната гледка на вътрешните органи над тях. И тогава — за съвсем кратък миг — край леглото се мярна силует от червено и хром.
— Замрази, разшири и увеличи — нареди крал Били на домашния компютър.
Силуетът се превърна в глава, излязла от кошмара на наркоман, изпаднал в треска: лице, отчасти от стомана и хром, отчасти — череп, със зъби като на механичен вълк, пресечени от парен екскаватор, с очи като рубинени лазери, пламтящи през пълни с кръв скъпоценни камъни, чело, прободено от кривото острие на шип, стърчащ на тридесет сантиметра пред череп от живак и шия, обкръжена от подобни шипове.
— Шрайка? — казах аз.
Крал Били кимна — едва доловимо движение на брадичката и челюстите.
— Какво е станало с момчето? — попитах.
— Когато беше открито тялото на Сайра, от него нямаше и следа — рече кралят. — Никой не знаеше, че изчезнал, докато не беше открита тази дискета. Идентифицираха го като един от младите специалисти по рекреация от Ендимион.
— Сега ли намерихте холоса?
— Вчера — рече крал Били. — Хората от Корабна сигурност откриха отражателя на тавана. На по-малко от милиметър отсреща. Сайра е имала библиотека с подобни дискети. Камерата очевидно е била там само за да записва… ъ-ъ…
— Спалните лудории — помогнах аз.
— Точно така.
Станах и се приближих до висящия образ на съществото. Ръката ми премина през челото, шипа и челюстите. Компютърът беше изчислил размерите му и ги бе представил правилно. Съдейки по главата на съществото, нашият Грендел бе над три метра високо.
— Шрайка — прошепнах аз, по-скоро като поздрав, отколкото като идентифициране.
— Какво можеш да ми кажеш за него, Мартин?
— Защо питаш мен? — троснах се аз. — Аз съм поет, а не митоисторик.
— Искал си достъп до компютъра на разселническия кораб за справка относно естеството и произхода на Шрайка.
Повдигнах вежда. Предполагаше се, че компютърният достъп е също толкова личен и анонимен, колкото и включването към инфосферата в Хегемонията.
— И какво от това? Сигурно стотици хора са проверили легендата за Шрайка, откакто започнаха убийствата. Възможно е да са хиляди. Това е единствената легенда за чудовище, с която разполагаме, дявол да го вземе.
Крал Били размърда бръчките и гънките си нагоре-надолу.
— Така е — рече той, — но ти си се ровил из архивите три месеца преди първото изчезване.
Въздъхнах и се отпуснах на възглавниците в холовизионната кабина.
— Добре — казах. — Така е. И какво от това? Исках да използвам проклетата легенда в проклетото стихотворение. което ниша, затова я проучих. Арестувай ме.