Мелио Арундес организира още една експедиция на Хинерион, която се спонсорираше и от университета в Рийкс. Там си бяха поставили за цел да проучат и да разгадаят феномена „времеви приливи“, който бе поразил Рахил с болестта на Мерлин. Освен това Комисията на Хегемонията по протекторатите реши да изпрати заедно с експедицията и един телепортатор, който да бъде инсталиран в консулството на Хегемонията в Кийтс. Но въпреки това трябваше да минат повече от три години вселенско време, преди експедицията да стигне до Хинерион. Първата мисъл на Сол беше да тръгне заедно с екипа на Арундес. Щеше да стане като в някоя холодрама, според чиито закони основните действащи лица накрая се появяват заедно на сцената. Сол само за няколко минути успя да потисне този порив. Той беше историк и философ — ползата, която би могъл да принесе в експедицията, в най-добрия случай щеше да бъде незначителна. Рахил все още притежаваше интереса и уменията, присъщи на една добре подготвена студентка, която смята да се занимава с археология, но тези умения намаляваха с всеки изминат ден, така че Сол не виждаше смисъл тя да се връща на мястото на нещастието. За нея щеше да бъде истински шок всяка сутрин да се събужда в един непознат свят и да върши работа, която не й е по силите. Сара също нямаше да допусне подобно нещо.
Сол изостави книгата, над която работеше (един анализ на етическата теория на Киркегор в качеството й на морален компромис и във връзка с това, че някои нейни положения бяха залегнали в законите на Хегемонията), и съсредоточи усилията си в събиране на укрити данни за времето, за Хиперион и за историята на Авраам.
Месеците, прекарани в неспирен труд — както обикновено — и в събиране на информация, почти не уталожиха неговата потребност от действие. От време на време той намираше отдушник за мъката си, като се нахвърляше върху лекарите и другите специалисти, които идваха да преглеждат Рахил, подобно на рояци поклонници, привлечени от някоя свещена реликва.
— По дяволите, как е възможно такова нещо! — изкрещя веднъж той на някакъв дребничък на ръст специалист, който бе имал неблагоразумието да се държи с бащата на своята пациентка едновременно самодоволно и снизходително. Главата на лекаря беше дотолкова лишена от коса, че чертите на лицето му изглеждаха като нарисувани върху билярдна топка. — Тя е започнала да става по-малка! — изрева Сол, като буквално хвана за ревера учения мъж, който заотстъпва назад. — Човек не може да го забележи веднага, но костната й маса намалява. Как е възможно тя отново да започне да става дете? Как ще свържете това със закона за запазване на материята, дявол да го вземе?
Ученият помръдна с устни, но бе прекалено стреснат, за да може да отговори. Вместо него думата взе брадатият му колега:
— Господин Уайнтрауб — рече той, — сър. Вие ще трябва да разберете, че вашата дъщеря непрекъснато се намира в… е… представете си го като строго ограничено място с обърната ентропия.
Сол рязко се обърна към другия мъж.
— Да не би да искате да кажете, че тя чисто и просто е пъхната в мехур с обратно време?
— А… не… — отвърна колегата и нервно заразтрива брадичката си. — Навярно аналогията би била по-сполучлива… поне биологически… ако кажем, че механизмът на обмяната на веществата при нея е бил… обърнат… хм.
— Глупости — сряза го Сол. — Да не би да се храни в обратна посока или пък да изхвърля храната си? А какво ще кажете за дейността на нервната й система? Обърнете наопаки електрохимичните импулси и ще получите безсмислици. Нейният мозък работи, господа! Обаче паметта й изчезва… Защо, господа? Защо?
Най-сетне специалистът си възвърна дар словото и каза:
— Не знаем защо, господин Уайнтрауб. От математическа гледна точка тялото на вашата дъщеря може да се оприличи на континуум, в който времето тече в обратна посока… или може би на тяло, преминало през бързо въртяща се черна дупка. Ние не знаем нито как е станало това, нито защо в този конкретен случай е налице физически невъзможното, господин Уайнтрауб. Ние просто не знаем достатъчно.
Сол стисна ръка и на двамата.
— Чудесно. Това е всичко, което исках да разбера, господа. Желая ви приятно пътуване.