Брон Ламиа и Мартин Силенъс се присъединиха към консула на задната палуба, всеки понесъл чаша кафе от камбуза. Вятърът плющеше и блъскаше такелажа. Гъстата къдрава коса на Брон Лампа се развяваше край лицето й като тъмен ореол.
— Добро утро — промърмори Снленъс и примижа над чашата кафе срещу надипленото от вятъра Тревно море.
— Добро утро — отвърна консулът, учуден от това колко бодър и освежен се чувстваше, след като изобщо не бе спал предишната нощ. — Имаме насрещен вятър, но като че ли въпреки това гемията поддържа добра скорост. Определено ще стигнем до планините преди да се стъмни.
— Ххррнн — изкоментира Силенъс и навря носа си в чашата с кафе.
— Аз изобщо не спах през нощта — обади се Брон Ламиа, — защото размишлявах над разказа на господин Уайнтрауб.
— Аз не мисля, че… — подхвана поетът, но млъкна, тъй като Уайнтрауб се появи на палубата с бебето си, което надничаше през ръба на една детска носилка, препасана на гърдите му.
— Добро утро на всички — поздрави Уайнтрауб, като се оглеждаше наоколо и вдишваше дълбоко. — Мммм, студенко, нали?
— Гадно смразяващо — рече Силенъс. — На север от планините ще бъде още по-лошо.
— Ще сляза долу да си взема един жакет — каза Ламиа, но преди да беше успяла да се помръдне, от долната палуба долетя рязък, самотен вик:
— Кръв!
Наистина имаше кръв — навсякъде. Каютата на Хет Мастийн беше учудващо спретната — леглото не беше оправяно за спане, куфарът и други кутии бяха подредени в единия ъгъл, робата му бе сгъната на стола — като се изключи кръвта, която покриваше големи участъци от пода, шпангоута и тавана. Шестимата поклонници се струпаха от вътрешната страна на входа с нежелание да влязат по-навътре.
— Минавах на път към горната палуба — каза отец Хойт със странно монотонен глас. — Вратата беше леко открехната. Съгледах бегло… кръвта по стената.
— Наистина ли е кръв? — намеси се Мартин Силенъс.
Брон Ламиа влезе в помещението, прекара ръка през едно гъсто петно на шпангоута и поднесе пръсти към устните си.
— Кръв е.
Тя се огледа наоколо, отиде до гардероба, погледна набързо между празните рафтове и закачалки и след това се приближи до малкия илюминатор. Той беше залостен с резе отвътре.
Ленар Хойт изглеждаше по-зле от обикновено и се приближи със залитане до един стол.
— В такъв случай той мъртъв ли е?
— Нищо не знаем, по дяволите, освен че капитан Мастийн го няма в стаята му, но за сметка на това има много кръв — рече Ламиа. Тя избърса ръка в крачола на панталона си. — Това, което трябва да направим сега, е да претърсим щателно кораба.
— Точно така — каза полковник Касад. — И ако не намерим капитана?
Брон Ламиа отвори илюминатора. Свежият въздух разсея миризмата на кръв като в кланица и довя тътена на колелото и съсъка на тревата под корпуса.
— Ако не намерим капитан Мастийн — рече тя, — ще приемем, че той или е напуснал кораба по собствено желание, или е бил отвлечен.
— Но кръвта… — подхвана отец Хойт.
— Не доказва нищо — довърши Касад. — Госпожа Ламиа е права. Ние не знаем нито кръвната, нито генната група на Мастийн. Някой да е чул или видял нещо!
Последва мълчание, като се изключат отрицателните цъкания и поклащания на глави.
Мартин Силенъс се огледа наоколо.
— Хора, нима не можете да познаете, че това е работа на нашия приятел Шрайка, като виждате това тук?
— Не е ясно — сряза го Ламиа. — Възможно е някой да е искал да си помислим, че това е дело на Шрайка.
— Няма логика — рече Хойт, който все още изпитваше недостиг на въздух.
— Независимо от това — заключи Ламиа — ще търсим по двойки. Кой освен мен има оръжие?
— Аз — рече полковник Касад. — Имам и в повече, ако трябва.
— Не — каза Хойт. Поетът поклати глава.
Сол Уайнтрауб бе излязъл обратно в коридора с детето си. Сега отново надникна вътре и обяви:
— Аз нямам нищо.
— Нямам — добави консулът. Той беше върнал смъртоносната палка на Касад, когато смяната му свърши два часа преди разсъмване.
— Добре — кимна Ламиа. — Отчето ще дойде с мен на долната палуба. Силенъс, вървете с полковника. Претърсете средната палуба. Господин Уайнтрауб, вие и консулът прегледайте всичко горе. Търсете нещо, което е необичайно. Какъвто и да било признак на борба.