— Един въпрос — обади се Силенъс.
— Какво има?
— Кой, по дяволите, те е избирал за царица на бала?
— Аз съм частен детектив — заяви Ламиа и прониза с поглед поета.
Мартин Силенъс сви рамене.
— Хойт например е свещеник на някаква забравена религия. Това не значи, че ние трябва да коленичим, когато той си казва молитвите.
— Добре — въздъхна Брон Ламиа. — Ще ти дам по-добро основание.
Жената се придвижи толкова бързо, че консулът за миг не можа да разбере какво става. В един миг тя се намираше до отворения илюминатор, а в следващия бе прекосила наполовина помещението и бе вдигнала Мартин Силенъс от пода с една ръка, сграбчила с масивната си длан тънкия врат на поета.
— Защо — каза тя — не правиш това, което е логично, защото е логично да се прави именно то?
— Хрхъхр — успя да изхъхри Мартин Силенъс.
— Добре — рече Ламиа, без да влага никакви чувства, и пусна поета на пода.
Силенъс измина, залитайки, един метър и едва не седна върху отец Хойт.
— Ето — каза Касад, който влезе отново с два малки невропаралитични зашеметителя. Той подаде единия на Сол Уайнтрауб. След това се обърна към Ламиа:
— Вие с какво разполагате?
Жената бръкна в един от джобовете на широката си туника. Касад гледа известно време реликвата и след това кимна.
— Дръжте се до партньора си — каза той. — Не стреляйте по нищо, освен ако не го идентифицирате с положителност и не се окаже, че представлява несъмнена заплаха.
— Това е точно описание на кучката, която възнамерявам да застрелям — заяви Силенъс, все още масажирайки гърлото си.
Брон Ламиа направи половин крачка към поета. Федман Касад извика:
— Млъквайте. Хайде да свършваме с тази работа. Силенъс последва полковника вън от стаята. Сол Уайнтрауб се приближи до консула и му подаде зашеметителя.
— Не искам да държа това нещо заедно с Рахил. Качваме ли се горе?
Консулът взе оръжието и кимна.
На вятърната гемия нямаше никакъв друг признак за храмерския глас на дървото Хет Мастийн. След едночасово търсене групата се събра в каютата на изчезналия. Кръвта там изглеждаше по-тъмна и по-засъхнала.
— Възможно ли е да сме пропуснали нещо? — попита отец Хойт. — Тайни проходи? Скрити отсеци?
— Възможно е — рече Касад, — но аз проверих с топлинни и двигателни сензори. В случай че на кораба има каквото и да било друго нещо, по-голямо от мишка не мога да го открия.
— Щом като имате такива сензори — намеси се Силенъс, 197 защо, дявол да го вземе, ни накара да пълзим през боклуци и непознати места в продължение на цял час?
— Защото съответното оборудване или облекло могат да скрият човек от топлиннопулсаторното издирване.
— Следователно в отговор на моя въпрос — обади се отец Хойт, като млъкна за миг и тялото му се разлюля видимо — със съответното оборудване или облекло капитан Мастийн би могъл да се крие някъде в някой таен отсек.
— Възможно е, но не е вероятно — каза Брон Ламиа. — Аз мисля, че той вече не е на кораба.
— Шрайка — произнесе с отвращение Мартин Силенъс. Това не беше въпрос.
— Може би — вметна Ламиа. — Полковник, вие и консулът бяхте на пост през онези четири часа. Сигурни ли сте, че не сте чули и не сте видели нищо?
И двамата мъже кимнаха утвърдително.
— На кораба беше тихо — рече Касад. — Щях да чуя ако имаше борба, още преди да бях застъпил на пост.
— Аз също не съм спал, след като смяната ми свърши — добави консулът. — Моята каюта е в съседство с тази на Мастийн. Не съм чул нищо.
— Е — каза Силенъс, — чухме двамата, които са пълзели въоръжени наоколо в тъмното, когато горкото копеле е било убито. Те казват, че са невинни. Да влезе убитият!
— Ако Мастийн е бил убит, това не е било извършено със смъртоносна палка — заяви Касад. — Нито едно съвременно безшумно оръжие от тези, които познавам, не би предизвикало такова кръвотечение. Не сме чули никакви изстрели с огнестрелно оръжие, наоколо не се виждат никакви дупки от куршуми — ето защо аз приемам, че автоматичният пистолет на госпожа Ламиа е вън от подозрение. Ако това е кръвта на капитан Мастийн, тогава, предполагам, е било използвано хладно оръжие.
— Шрайка е хладно оръжие — каза Мартин Силенъс. Ламиа се приближи до малката купчина багаж.
— Споровете няма да разрешат нищо. Нека да видим дали има нещо във вещите на Хет Мастийн.
Отец Хойт вдигна колебливо ръка. — Те са… хм, лична собственост, нали така? Мисля, че нямаме право.
Брон Ламиа скръсти ръце на гърдите си.
— Вижте, отче, ако Мастийн е мъртъв, това е без значение за него. Ако е все още жив, огледът на тези неща би могъл да ни даде някаква представа, къде може да е отишъл. И в двата случая трябва да се опитаме да намерим някакво решение.