— Когато реактивирахте киборга, къде беше той?
Джони кимна, че е разбрал, и посочи към един голям валчест камък на но-малко от пет метра от телепортатора.
— Лежеше ето там.
— От тази страна или от другата?
— От другата.
Приближих се до камъка и огледах мястото. Нямаше кръв. Нямаше следи. Нямаше оръжие, с което да е било извършено убийство. Нямаше дори стъпки или някакъв знак, че тялото на Джони е лежало тук през вечността, продължила една минута. Някой екип полицейски експерти вероятно биха могли да изпишат томове с данни от микроскопски и биологични анализи, но аз не виждах нищо друго освен гола скала.
— Ако наистина сте загубили паметта си — обадих се аз, — откъде знаете, че с вас е имало още някой?
— Направих справка в регистъра на телепортатора.
— А направихте ли си труда да потърсите онова лице — или името на лицето — в общия списък?
— Да, но двамата сме пътували с моята лична карта — поясни Джони.
— Имало е само още едно лице, така ли?
— Да.
Кимнах. Телепортаторните регистри щяха да разкриват всички междузвездни престъпления, ако през техните портали се извършваше истинско телепортиране — тогава по транспортните данни щяхме да можем да пресъздаваме индивида до последния грам и последната молекула. Но същността на телепортатора е друга. Той представлява просто една дупка в пространството и времето, издълбана на принципа на фазовата изключителност. Ако телепортаторният престъпник (или престъпница) не е използвал собствената си карта, единствените данни, които получаваме за него, са откъде тръгва и къде отива.
— Откъде сте тръгнали заедно с другия човек? — попитах аз.
— От Тау Сети Сентър.
— Имате ли кода на портала?
— Разбира се.
— Хайде да приключим с този разговор и да идем там — казах аз. — Това място смърди до небесата.
ТС2, както от незапомнени времена наричат Тау Сети Сентър, несъмнено е най-гъсто населената планета в Мрежата. Освен петте милиарда население, което се боричка за място върху площ, по-малка от половината суша на старата Земя, планетата има и един екологичен орбитален пръстен, който дава подслон на още половин милиард души. Освен че е столица на Хегемонията и седалище на Сената, ТС2 е и главен търговски център на Мрежата. Разбира се, порталният номер, който имаше Джони, ни доведе до терминал с шестстотин портала в един от най-високите небостъргачи в Ню Лондон, един от най-старите и най-големи квартали на града.
— Дявол да го вземе — казах, — нека да пийнем по нещо.
Близо до терминала имаше голямо изобилие от кръчми и аз избрах една сравнително спокойна — беше в стил моряшка таверна, мрачна, прохладна, с много фалшиво дърво и фалшив бронз. Поръчах си бира. Никога не пия концентрати и не използвам флашбек, когато правя разследване. Понякога си мисля, че това, което ме задържа в този занаят, е нуждата от самодисциплина.
Джони също си поръча бира — тъмно германско питие, което се вари и се бутилира на Ренесанс Вектор. Улових се, че се чудя какви ли пороци би могъл да има един киборг, и попитах:
— Какво друго открихте, преди да ме посетите? Младият мъж разпери ръце:
— Нищо.
— Вие ме занасяте — изрекох почтително, — това е някаква шега. При положение че разполагате с всички възможности на един ИИ, да не можете да проследите къде е бил и какво е правил вашият киборг няколко дни преди да ви се случи… нещастието?
— Не мога — каза Джони и си сръбна от бирата. — Всъщност бих могъл, но има важни причини, поради които не желая други ИИ да разберат, че правя разследване.
— Подозирате ли някого от тях? Вместо отговор Джони ми подаде едно тънко листче от вселенската си кредитна карта.
— Тъмното петно е причинено от убийството ми и тук се вижда, че в продължение на пет дни не е отчитано нищо. Ето мястото.
— Струва ми се, казахте, че сте останали разграден само за една минута.
Джони се почеса с пръст по бузата.
— Имах късмет, че са се заличили данните само за пет дни — отвърна той.
Махнах с ръка на келнера, който беше човек, и си поръчах още една бира.
— Вижте какво, Джони — рекох, — каквото и да представлявате, аз никога няма да успея да вникна във вашия случай, ако не узная повече за вас и за нещата, свързани с вас. Защо някой ще иска да ви убие, след като е известно, че ще бъдете възстановен — или нещо подобно, дявол да го вземе!
— Виждам два възможни мотива — каза Джони над бирата си.
Кимнах и подех:
— Единият е да се предизвика тъкмо това заличаване на паметта, което е налице. Ако е така, от това би следвало, че всичко, което някой е искал да забравите, ви се е случило — или сте го узнали горе-долу през миналата седмица. Кой е вторият мотив?