— Нещо в Мрежата, или в информационната равнина?
— В Мрежата, предполагам;
— Необходимо е да знаем за кого е работил той… и защо са го прикрепили към теб.
— Аз знам — заяви Джони. — Просто попитах. Техноцентърът ми отговори, че съм поискал бодигард. Киборгът е бил управляван от ИИ-връзка, която съответства на службата за сигурност.
— Попитай защо се е опитал да те убие.
— Направих го. Те категорично отричат, че е възможно такова нещо.
— В такъв случай защо този така наречен бодигард се мъкне подире ти една седмица след убийството?
— Отговарят, че като не съм поискал нова охрана, след моята… моето преустановено функциониране… ръководството на Техноцентъра решило, че ще бъде благоразумно да ми осигурят защита.
Аз се изсмях.
— Защита. Защо, но дяволите, той побягна на храмерския свят, когато го настигнах? Те дори не се опитват да ти дадат някакво правдоподобно обяснение, Джони.
— Така е.
— Както и епископът не обясни как Църквата на Шрайка се е сдобила с телепортаторен достъп до старата Земя… или както го наричаш там онзи изкуствен свят.
— Ние и не попитахме.
— Аз не попитах, защото исках да се измъкна от онзи проклет Храм цяла-целеничка.
Джони, изглежда, не ме чу. Той си пиеше кафето и погледът му беше вторачен някъде другаде.
— Какво има? — запитах.
Той се обърна да ме погледне, почуквайки с нокътя на палеца долната си устна.
— Тук има един парадокс, Брон.
— Какъв?
— Ако моята цел наистина е била да отида на Хиперион… моя киборг да пътува дотам… аз не бих могъл да остана в Техноцентъра. Щеше да ми се наложи да вложа цялото си съзнание в самия киборг.
— Защо? — попитах, но още докато задавах въпроса, разбрах причината.
— Помисли. Информационната равнина сама по себе си е една абстракция. Общо смесване на компютърни и И И генерирани инфосфери и квази-перцепционната Гибсонова матрица, първоначално конструирана за хора оператори и понастоящем приета като обща територия за хората, машините и ИИ.
— Но хардуерът съществува някъде в действителния космос — настоях аз. — Някъде в Техноцентъра.
— Да, но това няма отношение към функционирането на съзнанието на ИИ — обясни Джони. — То може да е навсякъде, където припокриващите се инфосфери ми позволяват да пътувам… във всички светове на Мрежата, естествено, в информационната равнина и във всяка от конструкциите на Техноцентъра от рода на старата Земя… но единствено в тази околна среда аз мога да претендирам за „съзнание“ или да манипулирам със сензори и дистанционни управления, подобни на този киборг.
Оставих чашата си с кафе на масата и се загледах в предмета, който бях обичала като мъж предишната нощ.
— Така ли?
— Колониалните светове имат ограничени инфосфери — продължи Джони. — Доколкото поддържат някаква връзка с Техноцентъра чрез векторни предавания, това е по-скоро само… обмен на информация, по-скоро нещо като компютърните връзки от Първата информационна епоха… така да се каже, отколкото някакъв поток на съзнание. Инфосферата на Хиперион е примитивна до степен на несъществуване. А съдейки по моята възможност за достъп, Техноцентърът няма никакъв, абсолютно никакъв контакт с онзи свят.
— Това нормално ли е? — попитах аз. — Имам предвид, в случая с един колониален свят, отстоящ на такова голямо разстояние?
— Не. Техноцентърът има връзка с всеки колониален свят, с такива междузвездни варвари, като прокудените, и с други източници, които Хегемонията не би могла да си представи.
Седях зашеметена.
— С прокудените ли?
От Войната на Бреша няколко години преди това прокудените представляваха първостепенна заплаха за Мрежата. Мисълта, че Техноцентърът… същото онова сборище от ИИ, което съветва Сената и Всеобема и което позволява на цялата ни икономика, телепортаторна система и технологическа цивилизация да функционират… мисълта, че Техноцентърът е във връзка с прокудените, беше страшна. И какво, по дяволите, имаше предвид Джони с това „други източници“? Точно в този момент наистина не исках да знам.
— Но ти спомена, че за твоя киборг е възможно да отпътува дотам? — напомних аз. — Какво имаше предвид, когато каза „да вложа цялото си съзнание“ по отношение на твоя киборг? Може ли един ИИ да стане… човек? Ти можеш ли да съществуваш единствено в твоя кнборг?
— Вече е правено — тихо изрече Джони. — Веднъж. Реконструкция на личността, не много по-различна от моята. Един поет от двадесети век на име Езра Паунд. Той изоставил своята И И личност и избягал от Мрежата в киборга си. Но реконструкцията Паунд беше безумна.