Мейна Гладстоун прекрачи през портала и докосна инфотерма на ръкава си. Телепорталът угасна. Топъл ветрец повя аромати на подправки към нас.
Гладстоун докосна отново ръкава си, погледна към небето и кимна с глава.
— Съжалявам за притеснението, Брон. Кастрон-Ройксел няма никаква инфосфера, нито каквито и да било спътници. Моля те, продължи сега с това, което беше започнала да казваш. На каква информация си се натъкнала?
Погледнах наоколо към празните тревни площи.
— Нищо, което да изисква чак толкова сигурност… вероятно. Току-що открих, че Техноцентърът като че ли проявява много голям интерес към Хинерион. Освен това те са построили нещо като аналог на старата Земя… цял един свят!
Ако бях очаквала шок или изненада, бях разочарована. Гладстоун кимна:
— Да. Знаем за аналога на старата Земя. Бях силно изненадана.
— В такъв случай защо никога не е съобщавано за това? Ако Техноцентърът е в състояние да построи отново старата Земя, много хора биха се заинтересували от това.
Гладстоун тръгна да се разхожда и аз поех редом с нея, като стъпвах по-бързо, за да мога да следвам нейните широки крачки.
— Брон, не би било в интерес на Хегемонията да огласява подобен факт. Нашите най-добри разузнавателни източници нямат никаква представа защо Техноцентърът нрави подобно нещо. Не могат да дадат никакво обяснение. Най-добрата политика в момента е да изчакаме. Каква информация имаш ти за Хиперион?
Нямах каквато и да било представа дали бих могла да се доверя на Мейна Гладстоун, все едно дали беше консерватор, или не. Но знаех, че ако искам да получа информация, трябва да дам някаква и аз.
— Те са създали аналогова реконструкция на един староземски поет — казах — и, изглежда, са обзети от манията да крият от него всякаква информация за Хинерион.
Гладстоун отскубна един дълъг стрък трева и го засмука.
— Киборгът Джон Кийтс.
— Да — внимавах да не показвам изненада този път.
— Знам, че баща ми полагаше всички усилия да издейства статут на Протекторат за Хиперион. В случай че Техноцентърът е имал някакъв специален интерес към това място, възможно е да са имали и нещо общо… да са манипулирали …
— Неговото привидно самоубийство?
— Да.
Вятърът раздвижи златната трева на вълни. Нещо много дребно се шмугна в стеблата в краката ни.
— Това не е невъзможно, Брон. Но нямаше абсолютно никакви доказателства. Кажи ми, какво възнамерява да направи този киборг?
— Първо ми обяснете защо Техноцентърът толкова се интересува от Хинерион. По-възрастната жена разпери ръце.
— Ако знаехме това, Брон, щях да спя по-спокойно нощем. Доколкото ни е известно, Техноцентърът от векове има идея фикс по отношение на Хиперион. Когато президент Йевшенски разрешил на крал Били от Аскуит да реколонизира планетата, това едва не предизвикало истинско отцепване на Изкуствените Интелекти от Мрежата. Неотдавна изграждането на наш векторен предавател там доведе до приблизително подобна криза.
— Но ИИ не се отделиха.
— Не, Брон, изглежда, че каквато и да е причината за това, те се нуждаят от нас почти толкова силно, колкото и ние от тях.
— Но ако се интересуват толкова много от Хиперион, защо не разрешат влизането му в Мрежата, така че и самите те да могат да ходят там?
Гладстоун прокара ръка през косата си. Бронзовите облаци високо в небето се къдреха в нещо, което наподобяваше фантастичен струен поток.
— Те са непреклонни относно това Хиперион да не бъде приет в Мрежата — рече тя. — Интересен парадокс. Кажи ми какво смята да направи киборгът.
— Първо ми кажете защо Техноцентърът е обсебен от мисълта за Хиперион.
— Не знаем със сигурност.
— Най-вероятното предположение тогава. Президент Гладстоун извади стръкчето трева от устата си и се загледа в него.
— Смятаме, че Техноцентърът се е заловил с един действително невероятен проект, който ще им позволи да предсказват… всичко. Да боравят с всяка променлива величина от пространството, времето и историята като с квантум от управляема информация.
— Техният „Проект за Абсолютния Интелект“ — казах аз, съзнавайки, че проявявам непредпазливост, но без да се интересувам от това.
Този път президент Гладстоун наистина беше стресната.
— Откъде знаеш за него?
— Какво общо има този проект с Хиперион? Гладстоун въздъхна.
— Не знаем със сигурност, Брон. Но това, което знаем, е, че на Хиперион има някаква аномалия, която те не са били в състояние да включат като фактор в техния прогностичен анализ. Чувала ли си за така наречените Гробници на времето, които Църквата на Шрайка е обявила за свещени?