— Разбира се. Те са затворени за туристи от известно време.
— Да. Вследствие на един инцидент с някакъв изследовател, случил се там преди няколко десетилетия, нашите учени потвърдиха, че антиентропните полета около Гробниците на Времето не са просто някаква защита срещу разрушителния ефект на времето, каквото е било широко разпространеното мнение.
— Какво са те?
— Останки от някакво поле… или сила… която фактически е задвижила Гробниците и тяхното съдържание назад във времето от някакво далечно бъдеще.
— Съдържание ли? — успях да кажа аз. — Но Гробниците са празни. Още откакто са открити.
— Празни са сега — рече Мейна Гладстоун. — Но съществуват доказателства, че са били пълни… ще бъдат пълни… когато се отворят. В нашето близко бъдеще.
Взрях се в нея.
— Колко близко?
Тъмните й очи останаха кротки, но движението на главата й беше решително.
— Вече ти казах твърде много, Брон. Забранено е да го повтаряш. Ние ще се погрижим да осигурим това мълчание, ако е необходимо.
Прикрих собственото си смущение, като намерих един стрък трева и го задъвках.
— Добре — рекох. — Какво ще излезе от Гробниците? Чуждоземни? Бомби? Някакъв вид капсули за обратно време?
Гладстоун се усмихна сдържано.
— Ако знаехме това, Брон, щяхме да сме изпреварили Техноцентъра, а ние не сме — усмивката изчезна. — Според нашата хипотеза Гробниците имат връзка с някаква бъдеща война. Някакво уреждане на бъдещи сметки може би чрез реорганизиране на миналото.
— Война между кого, за Бога? Тя отново разтвори ръце.
— Трябва да се връщаме, Брон. Би ли ми казала, моля те, какво смята да нрави киборгът сега?
Наведох поглед, след това отново погледнах нагоре и срещнах нейния неподвижно втренчен взор. Не можех да се доверя на никого, но Техноцентърът и Църквата на Шрайка вече знаеха плановете на Джони. Ако това бе някаква тройна игра, може би всяка от страните трябваше да знае, в случай че има поне един свестен в групата.
— Ще вложи цялото си съзнание в киборга — доста неуверено отговорих аз. — Той ще стане човек, госпожо Гладстоун, и тогава ще замине за Хиперион. Аз отивам с него.
Президентът на Сената и Всеобема, главен служител в едно правителство, което обхващаше почти двеста свята и милиарди хора, ме гледа мълчаливо продължително време. След това каза:
— В такъв случай той планира да замине с храмерския кораб на поклонението.
— Да.
— Не — рече Мейна Гладстоун.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че на „Вечнозелена секвоя“ няма да бъде разрешено да напусне космоса на Хегемонията. Няма да има никакво поклонение, освен ако Сенатът не реши, че това е в наш интерес — гласът й беше твърд като стомана.
— Ние с Джони ще заминем с вретенен кораб — предложих аз. — Поклонението и без това е загубена работа.
— Не — отсече тя. — Известно време няма да има повече цивилни вретенни кораби за Хиперион. Думата „цивилни“ изостри вниманието ми.
— Война ли?
Устните на Гладстоун бяха здраво стиснати. Тя кимна с глава.
— Преди повечето кораби да са в състояние да достигнат до района.
— Война с… прокудените ли?
— Първоначално. Гледай на това като на начин да форсираме спора между Техноцентъра и самите нас, Брон. Ние ще трябва или да инкорпорираме системата на Хиперион към Мрежата, за да й осигурим да бъде защитавана от ВОЕННИТЕ СИЛИ, или тя ще стане жертва на една раса, която презира и не се доверява на Техноцентъра и на неговите Изкуствени Интелекти.
Аз не споменах коментара на Джони за това, че Техноцентърът е бил във връзка с прокудените.
— Начин да се форсира спорът — повторих аз. — Добре. Но кой е подвел прокудените да нападнат?
Гладстоун погледна към мен. Ако лицето й в този момент беше линкълновско, то тогава староземският Линкълн е бил един проклет кучи син.
— Време е да се връщаме, Брон. Ти разбираш колко е важно нищо от тази информация да не излиза наяве.
— Разбирам, че вие нямаше да ми кажете това, освен ако не сте имали причина да го направите — заявих аз. — Не знам до кого искате да достигне тази информация, но знам, че съм вестоносец, а не довереник.
— Не подценявай нашата решимост да държим тази информация в тайна, Брон. Засмях се:
— Госпожо, не бих подценявала вашата решимост по отношение на каквото и да било.
Мейна Гладстоун ми направи знак да мина първа през телепортала.
— Знам един начин, по който можем да открием какви са намеренията на Техноцентъра — каза Джони, докато пътувахме сами с един взет под наем реактивен катер по Mare Infinitum. — Но това би било опасно.