— Останалите чакат — тихо напомни Хет Мастийн и кимна към ниските възглавници, където лежеше багажът на консула, готов да бъде отворен мри неговата команда.
Храмерът се загледа умислен в преплетените пръти, докато консулът се обличаше в полуофициално вечерно облекло, състоящо се от широки черни панталони, лъснати флотски ботуши, бяла копринена риза, бухнала около кръста и лактите, топазена закопчалка на яката, черно полуофициално сако с прорези от червения цвят на Хегемонията на сполетите и мека златна триъгълна шапка. Част от извитата стена представляваше огледало и консулът се загледа в образа в него: мъж над средна възраст в полуофициално вечерно облекло, с обгоряла от слънцето кожа, но странно бледа под тъжните очи. Той се намръщи, кимна и се извърна.
Хет Мастийн направи някакъв знак и консулът последва високата, облечена в мантия фигура през едно разширение в отсека но изкачваща се нагоре пътека, която криволичеше и се губеше от погледа покрай масивната корсета стена на стъблото на дърволета. Консулът се спря, придвижи се до края на пътеката и бързо отстъпи крачка назад. До долу имаше поне двеста метра — като това долу бе сътворено от едната шеста стандартна гравитация, произвеждана от ерговете, затворени в основата на дървото — и нямаше никакви перила.
Те подновиха мълчаливото си изкачване и на тридесет метра и половин стъблена спирала по-нататък се отбиха от пътеката на основното стъбло, за да пресекат по някакъв крехък висящ мост до широк пет метра клон. Продължиха по него навън до мястото, където изобилието от листа улавяше отблясъка от слънцето на Хиперион.
— Моят кораб мина ли през захранване? — попита консулът.
— Зареден е с гориво и е в режим на готовност в сфера 11 — отвърна Хет Мастийн. Навлязоха в сянката на стъблото и звездите започнаха да се провиждат в черните отрязъци между тъмната решетеста конструкция на листата. — Останалите поклонници са съгласни да слязат долу с вашия кораб, ако ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ разрешат — добави храмерът. Консулът разтърка очи и му се прииска да му бяха дали повече време, за да възстанови ума си от студената хватка на криогенната сомния.
— Имате ли връзка със специалните части?
— О, да, поискаха позивните ни в мига, в който изплувахме от квантовия скок. Един военен кораб на Хегемонията ни… ескортира… от същия момент — Хет Мастийн посочи към къс от небето над тях.
Консулът се взря нагоре, но в този миг части от горните слоеве клони се извъртяха вън от сянката на дърволета и стотици квадратни метри листа запламтяха с багрите на залеза. Дори във все още сенчестите места се бяха загнездили светещи птици, подобни на японски фенери над осветените пътеки, блестящи, люлеещи се пълзящи растения и осветени висящи мостове, а светулки от Старата Земя и лъчезарни паяжини от Мауи-Обетована трептяха и кодираха своя път през лабиринтите от листа, като се смесваха със съзвездията по такъв начин, че можеха да заблудят и най-вещия звезден пътешественик.
Хет Мастийн стъпи в коша на един асансьор, висящ на влакнест карбонов кабел, който се губеше в трястата метра дължина на дървото над тях. Консулът го последва и двамата бяха безшумно се понесоха нагоре. Забеляза, че пътеките, отсеците и платформите бяха подозрително безлюдни, като се изключат неколцината храмери и техните дребни спътници — клонингите от екипажа. Консулът не си спомняше да е видял някакви други пасажери по време на пренатоварения си с работа час между срещата и сомнията, но беше отдал това на предстоящото квантиране на дърволета и бе решил, че пасажерите са настанени в безопасност в койките за предстоящия скок. Ала сега корабът пътуваше с ускорение далеч под относителното и клоните му би трябвало да гъмжат от любопитно облещени пасажери. Той сподели наблюдението си с храмера.
— Вие шестимата сте единствените ни пътници — поясни Хет Мастийн. Асансьорът спря сред плетеница от шума и капитанът на дърволета го поведе нагоре но една дървена стълба, износена от годините.
Консулът премигна от изненада. Храмерските дърволети обикновено возеха между две и пет хиляди пасажери — това бе безспорно най-желаният начин за междузвездно пътуване. Дърволетите рядко натрупваха повече от четири-пет месеца време-дълг, като извършваха къси живописни преходи там, където звездните системи отстояха само на няколко светлинни години една от друга, и но този начин позволяваха на хилядите пътници да прекарат възможно най-малко време в сомния. Осъществяването на курс до Хинерион и обратно, натрупвайки шест години вселенско време без пасажери, които да заплатят, щеше да означава зашеметяваща финансова загуба за храмерите.