Аз бях получил известни нарявания по време на експедицията, така че ми се наложи да остана в плантацията няколко месеца, преди да се върна на северния континент и да си купя билет за Пацем. Никой не знае за тези дневници и за тяхното съдържание, с изключение управителя Орланди, монсиньор Едоуард и онези от висшестоящите над него, на които той е решил да каже за тях. Доколкото знам. Църквата не е излизала с никаква декларация относно дневниците на отец Дюре. Отец Хойт бе стоял прав и сега седна. От брадичката му капеше пот и лицето му бе синкавобяло под отразената светлина на Хиперион.
— Това ли е… всичко? — попита Мартин Силенъс. — Да — успя да каже отец Хойт. — Господа и госпожо — рече Хет Мастийн, — късно е. Предлагам да си съберете багажа и да се срещнете на кораба на нашия приятел консула в сфера 11 след максимум трийсет минути. Аз ще използвам един от спускателните кораби на дърволета и по-късно ще се присъединя към вас.
Повечето от групата се събраха след по-малко от пет-шест минути. Храмерите бяха изградили проход от един подвижен мост във вътрешността на сферата до най-горния балкон на кораба и консулът ги въведе в салона, докато в това време корабните клонинги пренесоха багажа и си тръгнаха.
— Очарователен старинен инструмент — рече полковник Касад, като прокара длан по повърхността на стенуейя. Клавесин ли е?
— Пиано — отвърна консулът. — Дохеджирско.
Всички ли сме тук?
— Всички, с изключение на Хойт — рече Брон Ламиа и се настани на едно от местата в прожекционната кабина.
Влезе Хет Мастийн.
— Бойният кораб на Хегемонията даде разрешение да се спуснете на космодрума в Кийтс — съобщи капитанът. Той се огледа наоколо. — Ще изпратя един от членовете на екипажа да провери дали господин Хойт няма нужда от помощ.
— Не — каза консулът. После смени тона си. — Бих желал аз да го доведа. Ще ми покажете ли как да стигна до покоите му?
Капитанът на дърволета се вгледа продължително в консула, след това бръкна в гънките на робата си.
— Bon voyage — каза той, като му подаде една монокристална плака. — Ще се видим на планетата малко преди времето ни за тръгване в полунощ от Храма на Шрайка в Кийтс.
Консулът направи поклон.
— Пътуването под защитата на клоните на Дървото беше удоволствие, Хет Мастийн. — рече той с официален тон. След това се обърна с жест към останалите: — Заповядайте, можете да се разполагате удобно в салона или в библиотеката на по-долната палуба. Корабът ще се погрижи за вашите нужди и ще отговори на всички ваши въпроси. Ще потеглим веднага щом се върна с отец Хойт.
Климатичният отсек на свещеника се намираше някъде по средата на горната половина на дърволета, изнесен силно навън върху едно разклонение. Както очакваше консулът, инфотермната дирекционна монокристална плака, която му бе дал Хет Мастийн, служеше и като шперц. След неколкоминутно безполезно натискане на звънеца и чукане по входната врата консулът задейства шперца и пристъпи в помещението.
Отец Хойт бе коленичил, сгърчен в средата на тревния килим. По пода наоколо бяха разхвърляни спалното му облекло, различни принадлежности, дрехи и съдържанието на една стандартна медицинска аптечка. Долната му дреха беше раздрана, с откъсната яка, и той се бе изпотил така обилно, че ризата му висеше на мокри дрипи там, където бе забивал ноктите си в плата. През стената на помещението се процеждаше светлина от Хиперион, от която странната сцена изглеждаше така, сякаш бе поставена под вода или в някоя катедрала, помисли си консулът.
Лицето на Ленар Хойт се бе изкривило в агония, а ноктите му дращеха по гърдите. Мускулите на оголените му ръце се гърчеха като живи същества под бледата му прозрачна кожа.
— Спринцовката… не работи — рече Хойт, зяпнал с уста. — Моля ви.
Косулът кимна, задейства затварящия механизъм на вратата и коленичи до свещеника. Махна безполезната спринцовка от стиснатия юмрук на Хойт и изхвърли заредената ампула. Ултраморфин. Консулът кимна отново и извади една спринцовка от аптечката, която беше донесъл със себе си. Нужни му бяха по-малко от пет секунди, за да зареди ултраморфина.
— Моля ви — примоли се Хойт.
Цялото му тяло се гърчеше в спазми. Консулът бе в състояние почти да види болката, която преминаваше на вълни през мъжа пред него.
— Добре — каза консулът. Той рязко си пое дъх. — Преди това — останалата част от разказа. Хойт гледаше с широко отворени очи и посегна немощно към спринцовката.