— Проклятие — промърмори втори лейтенант Касад.
Войникът изскочи от храстите като мечка, втурнала се да напада, вдигнал нагоре ръце, разкрачил крака, въртейки сабята в хоризонтална дъга, с намерение да изкорми Касад. Кадетът от ОВУ се опита да отскочи назад и в същото време да вдигне чука си. И двете му усилия не се оказаха напълно успешни. Сабята на французина изби тежкия чук от ръцете на Касад и тъпият връх на острието се вряза през кожата, ризата и плътта.
Касад изстена и отново политна назад, като в същия момент се опита да измъкне ножа от колана си. Дясната му пета се закачи в клона на едно паднало дърво и той се просна по гръб, изруга и затъна още по-надълбоко в плетеницата от клони, а в това време войникът се хвърли напред и взе да сече клони с тежката си сабя като с някакво огромно мачете. Касад бе успял да измъкне ножа изпод колана си, докато войникът си проправяше път през нападалите дървета, клони и шума, но тридесетсантиметровото острие представляваше жалко оръжие пред бронята, освен ако рицарят бе безпомощен. Рицарят не беше безпомощен. Касад знаеше, че изобщо няма да успее да проникне отвъд обсега на острието на сабята. Единствената му надежда беше бягството високото стъбло на падналото зад него дърво и нападалите по-нататък дървета и клони обезсмисляха тази възможност. Той не искаше да бъде съсечен в гръб, след като се обърне. Нито пък отдолу, ако понечи да се катери. Касад не искаше да бъде съсечен от каквато и да било посока.
Той зае стойката за ръкопашен бой с нож, която не бе използвал от времето на уличните си схватки из предградията на Тарсис. Помисли си как ли щеше да се справи със смъртта му симулацията. Фигурата се появи иззад рицаря като внезапно изникнала сянка. Шумът от чука на Касад, който удари покритото с броня рамо на рицаря, отекна досущ като удар по капака на Е МПС с ковашки чук.
Французинът залитна, обърна се, за да посрещне новата заплаха, и получи втори удар с чука в гърдите. Спасителят на Касад беше дребен на ръст и рицарят се задържа на крака. Той вдигаше сабята над главата си, когато Касад го удари отзад в сгъвките на коленете. Французинът рухна, като прекърши клонките на околните дървета и храсти. Дребният нападател застана встрани от рицаря, настъпи с единия си крак обвитата му в броня ръка, с която той държеше сабята, и в същото време продължи да нанася удари с чука по шлема и визъора. Касад се измъкна от плетеницата от крака и клони, седна на коленете на падналия рицар и замушка с ножа през пролуките на бронята в слабините, хълбоците и подлакътниците. Спасителят на Касад отскочи встрани и стъпи с два крака върху китката на французина, а Касад се примъкна по-напред, продължи да нанася удари през цепнатините, където шлемът се съединяваше с бронята на гърдите, и накрая заби ножа през отворите на самия визьор.
Рицарят изкрещя, когато чукът се стовари за сетен път и едва не засегна ръката на Касад, която забиваше ножа през цепката на визьора като кол за палатка. Французинът се изви в последен неистов гърч, повдигайки от земята Касад и тридесетте килограма броня, след което се отпусна безжизнено. Касад се претърколи на едната си страна. Спасителят му се отпусна до него. И двамата бяха плувнали в пот и кръв от убития. Касад погледна своя спасител. Жената беше висока и облечена е дрехи, които не се различаваха от дрехите на Касад. Известно време те просто лежаха и си поемаха жадно въздух.
— Добре… ли си? — успя след малко да каже Касад.
Той беше неочаквано поразен от външността й. Кафявата й коса беше къса според настоящата мода в Мрежата на световете — къса, права и подстригана така, че най-дългите кичури падаха от мястото непосредствено на няколко сантиметра вляво от центъра на челото й, като достигаха точно над дясното й ухо. Това беше момчешка прическа от някое забравено време, но тя съвсем не приличаше на момче. Касад си помисли, че е може би най-красивата жена, която е срещал някога: с толкова съвършена костна структура, че скулите и овалът на брадичката й бяха като изваяни, големите й очи горяха от жизненост и интелигентност, а устата й беше нежна, с мека извивка на долната устна. Легнал до нея, Касад осъзна, че е висока — не колкото него, но очевидно не бе жена от петнадесети век — и че дори под свободната й туника и торбестите панталони се виждат заоблените и бедра и гърди. Изглеждаше с няколко години по-възрастна от Касад, вероятно някъде малко под тридесетте, но това почти не се забелязваше, когато тя продължи да го гледа в лицето с онези нежни, мамещи, безкрайно дълбоки очи.