Касад беше евакуиран по медицинска линия в дивизионния щаб, след което бе телепортиран на скоковия кораб, който сега бе в орбита около втората луна на Бреша. Там беше съживен и поставен на системи, докато военното ръководства и политиците на Хегемонията решаваха какво да правят с него.
Благодарение на векторната връзка и реалновремевото предаване на събитията от Бреша полковник Федман Касад се бе превърнал в своего рода знаменитост. Милиардите, които бяха отвратени от безпрецедентната жестокост на южнобрешката кампания, щяха да са доволни да видят Касад изправен пред военен съд или съден като военнопрестъпник.
Президентът Гладстоун и мнозина други гледаха на Касад и на останалите командири от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ като на спасители.
Накрая Касад бе пъхнат в един болничен вретенен кораб за бавното завръщане обратно в Мрежата. Тъй като, така или иначе, по-голямата част от физическото му възстановяване щеше да бъде извършено, докато е в сомния имаше известен смисъл в това старите болнични кораби да бъдат оставени да работят върху лечението на сериозно ранените и възкресимите мъртви. Докато Касад и останалите пациенти стигнеха до Мрежата на световете, те щяха да са готови за активна служба. Нещо далеч по-важно, Касад щеше да е натрупал време-дълг от най-малко осемнадесет стандартни месеца и не беше изключено евентуалните противоречиви настроения към него дотогава напълно да отминат.
Касад се събуди и видя тъмната сянка на някаква жена, която се бе навела над него. За миг беше сигурен, че това е тя, след това разбра, че е една от военномедицинските сестри.
— Мъртъв ли съм? — прошепна той.
— Бяхте. Намирате се на ХК „Мерик“. Преминахте неколкократно през съживителни и възстановителни процедури, но вероятно не помните поради неразположението от сомнията. Вече сме готови да предприемем следващата стъпка във физическата терапия. Имате ли желание да се опитате да походите?
Касад покри с ръка очите си. Дори в състояние на дезориентация вследствие на сомнията, сега си припомни болезнените лечебни процедури, дългите часове във вирусните бани и хирургическите операции. Най-вече хирургическите операции.
— Какъв е маршрутът, по който се движим? — попита той, все още с ръка на очите. — Забравил съм как се връщахме в Мрежата.
Медицинската сестра се усмихна така, сякаш това бе въпрос, който Той задаваше всеки път, когато излизаше от сомния. Възможно е и да беше така.
— Ще се установим на рейд в Хиперион и Гардън — рече тя. — Тъкмо навлизаме в орбитата на…
Жената беше прекъсната от звука, известяващ края на света — тръбене от огромни медни тромпети, стържене на метал, крещящи фурии. Касад се претърколи от леглото, уви матрака около себе си и пропадна в една шеста g. Ураганни ветрове го понесоха през палубата и запокитиха насреща му кани, подноси, спално бельо, книги, тела, метални инструменти и още безброй други предмети. Чуваха се крясъци на мъже и жени, като гласовете им се издигаха във фалцет, и въздухът се втурваше навън от отсека. Касад почувства как матракът се блъсна о стената, и надникна между стиснатите си юмруци. На метър от него един паяк с размерите на футболна топка неистово размахваше крака и се мъчеше да се напъха в някаква цепнатина, която внезапно се бе появила в шлангоута. Лишените му от стави крака сякащ блъскаха по хартията и останалите отломки, които летяха покрай него. Паякът се обърна и Касад видя, че това е главата на медицинската сестра, обезглавена при първоначалната експлозия. Дългата й коса се напъха в лицето му. След това цепнатината се разшири колкото юмрук и главата изчезна през нея.
Касад се дръпна нагоре точно когато стрелката на рангоута престана да се върти и вече нямаше „горе“. Единствените действащи сега сили бяха ураганните ветрове, които все още подмятаха всичко в отсека към цепнатините и пролуките в шпангоута, и отвратителното люшкане и подскачане на кораба. Касад заплува срещу всичко това, устремен към вратата, която водеше към коридора на рангоута. Използваше всяко нещо, за което можеше да се залови с ръка, и преодоля с ритане последните пет метра. Някакъв метален поднос го халоса над окото; един труп с червени от кръвоизлив очи едва не го запрати обратно в отсека. Херметизираните аварийни врати се блъскаха безполезно в умрял морски пехотинец, чието облечено в космически костюм тяло пречеше на ключалката да се залости. Касад се претърколй в шахтата на рангоута и издърпа трупа след себе си. Вратата се хлопна зад него, но в шахтата нямаше повече въздух, отколкото в отсека. Някъде някакъв писък на клаксон изтъня дотолкова, че едва можеше да се чуе.