Касад се оттегли още по-навътре в прикритието на плетеницата от отломки и се замисли над положението си. Костюмът на морския пехотинец би могъл да издържи още най-много час — Касад вече усещаше вонята на развалени яйца от зле функциониращия респиратор, — а той не бе забелязал нито един херметически отсек или контейнер по време на уморителното си промъкване през разрушения кораб. А дори и да намереше някоя изолирана ниша или въздушна възглавница, където да се подслони, какво щеше да прави след това? Не знаеше дали планетата под него е Хиперион, или Гардън, но бе убеден, че там няма никакво присъствие на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. В същото време беше съвсем сигурен, че никакви местни отбранителни войски не биха се опълчили срещу боен кораб на прокудените. Щяха да минат дни преди някой патрулен екипаж да изследва крушението. Беше му ясно, че е твърде възможно орбитата на подскачащото парче от старо желязо, което той населяваше в този момент, да се разпадне, преди те да изпратят някой да провери какво има на него, разпилявайки хиляди тонове разкривен метал, лумнал в пламъци през атмосферата. Касад знаеше, че това не би се харесало на местните жители, но от тяхна гледна точка би могло да е за предпочитане да оставят отломъци да падат от небето, вместо да влизат в противоречие с прокудените. В случай че планетата разполага с примитивни орбитални отбранителни средства или наземно базирани конвенционални плазмени бомби, помисли си с мрачна усмивка Касад, те биха предпочели да взривят останките от разрушения кораб, вместо да открият огън срещу кораба на прокудените.
Всичко това не би имало особено значение за Касад. Ако не направеше бързо нещо, щеше да е мъртъв много преди останките от кораба да навлязат в атмосферата или местните обитатели да предприемат някакви действия.
Увеличителният щит на морския пехотинец беше спукан от шрапнела, който го бе убил, но сега Касад смъкна онова, което бе останало от екранната пластина над визьора. Контролните лампи замигаха в червено, но в костюма все още имаше достатъчно енергия, за да покаже увеличения образ, който просветваше с бледозелена светлина през паяжината от пукнатини. Касад наблюдаваше как застиналият недалече фотонен кораб на прокудените със защитни полета, който замрежваха звездите зад него, изстреля няколко обекта. За миг Касад си помисли, че това са довършителните ракетни удари, и усети как се усмихва безрадостно пред сигурността, че му остава да живее само още няколко секунди. После забеляза малката им скорост и увеличи още повече образа. Сигналните лампи на захранването и увеличителят отказаха, но едва след като Касад вече бе успял да зърне конусообразните яйцевидни форми, отрупани с пикировачи и изпъкнали пилотски кабини, всеки теглещ плетеница от шест безставни манипулаторни механизъма. „Главоноги“, така бяха нарекли абордажните кораби на прокудените хората от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос.
Касад се оттегли още по-навътре сред развалините. Имаше на разположение само няколко минути преди главоногите да стигнат до неговата част на кораба. Колко ли прокудени се намираха в едно от онези неща? Десет? Или двадесет? Касад бе сигурен, че са най-малко десет. И при това добре въоръжени и оборудвани с инфрачервени и механични сензори. Елитният еквивалент на Космическата морска пехота на Хегемонията, командосите, сигурно не само бяха обучени за бой в условия на безтегловност, но и бяха родени и отгледани при нулева гравитация. Техните дълги крайници с яко вкопчващи се пръсти и протезни опашки щяха да бъдат допълнителни преимущества в тази среда, макар Касад да се съмняваше, че им трябваха повече преимущества от тези, с които вече разполагаха.
Той започна бавно да се оттегля назад през лабиринта от усукан метал, като се бореше с адреналиновия пристъп на страх, от който му се искаше да изкрещи, да се оттласне с крака и да полети в мрака. Какво искаха те? Пленници? Това би решило незабавно проблема му с оцеляването. Единственото, което трябваше да направи, за да оцелее, бе да се предаде. Трудността при това решение бе свързана с факта, че Касад беше виждал холоси на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ: разузнаване, изобразяващи кораба на прокудените, който бяха пленили на Бреша. В складовото помещение на въпросния кораб имаше повече от двеста пленници. И прокудените очевидно имаха множество въпроси към тези граждани на Хегемонията. Вероятно бяха сметнали за неудобно да хранят и да държат в плен толкова много хора — или може би такава беше основната им политика на разследване, — но факт беше, че цивилните от Бреша и пленените войници на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ бяха намерени разрязани и приковани върху стоманени табли като жаби в биологическа лаборатория, с вътрешности, потопени в хранителни разтвори, с грижливо ампутирани ръце и крака, с извадени очи и с мозъци, подготвени за въпросите на следователите, с грубо свързани с кората им инфосмукачи и шунтови щепсели, включени през трисантиметрови отвори в черепите.