Костюмът на прокудения избухна. Лазерите продължиха да режат кръгово, както бяха предварително програмирани, докато в това време Касад прелетя напред и се гмурна под синия лъч, който продължаваше да кръжи сред стелещата се мъгла от безполезни уплътнители и копнала кръв. Той изтръгна пистолета тъкмо когато вторият прокуден влетя в помещението с пъргавината шимпанзе от старата Земя.
Касад допря акустичния автомат до шлема му и стреля. Облечената в костюм фигура увисна. Протезната опашка направи няколко спазъма в резултат на остатъчни нервни импулси. Стрелбата с акустичния автомат от толкова близо в никакъв случай не беше начин да се вземе пленник; взривът от такова разстояние превръщаше човешкия мозък в нещо, което напомня овесена каша. Касад не искаше да взема пленник.
Той раздвижи крака, вкопчи се в някаква греда, обстреля с акустичния автомат входа на отворената врата. Никой друг не влезе през нея. Една проверка двадесет секунди по-късно установи, че коридорът е празен.
Касад не обърна внимание на първото тяло, а разсъблече мъжа с непокътнатия костюм. Командосът беше гол под космическата униформа и се оказа, че не е мъж; женският командос бе с късо подстригана руса коса, малки гърди и татуировка непосредствено над линията на срамните косми. Жената беше много бледа и капчици кръв се стичаха от носа, ушите и очите й. Касад си отбеляза, че прокудените използват жени във флота си. Всички тела на прокудените на Бреша бяха на мъже.
Той остави шлема и респиратора си, отритна тялото настрана и задърпа странния костюм. Вакуумът взриви кръвоносните съдове в плътта му. Обзе го дълбок студ, докато се бореше със странните скоби и закопчалки. Независимо от високия си ръст Касад бе твърде дребен за женския костюм. Можеше да задейства ръчните ръкавици чрез затягане, но тези за краката и връзките за опашката се оказаха безнадеждна работа. Той ги остави да висят безполезно, докато се измъкна от собствения си шлем и надяна на главата си шлема на прокудения с формата на мехур.
Лампите на дисплея в яката светеха в кехлибарено и виолетово. Касад чу напора на въздуха през бодящите го тъпанчета и едва не се задуши от нападналата го гъста, наситена воня. Предположи, че това е приятната родна миризма за един прокуден. Слушалките в мехурестия шлем шепнеха кодирани команди на някакъв език, който звучеше като звукозапис на древен английски, възпроизвеждан с голяма скорост отзад напред. Касад отново рискуваше, този път разчитайки на тона, че пехотните отряди на прокудените на Бреша действаха като полунезависими екипи, обединени по-скоро от радио — и наземна телеметрична връзка, отколкото от тактическа мрежа от импланти, от типа на използваната от сухопътните войски на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Ако и тук употребяваха същата система, тогава началникът на командосите може би знаеше, че двама от неговите (или нейните) бойци липсват; възможно бе дори да получават доклади за здравословното им състояние, но може би нямаха информация за местоположение.
Касад реши, че е време да престане с хипотезите и да се раздвижи. Той програмира мишката така, че хирургическите лазери да стрелят по всичко, което влезе в операционната зала, и след това се задвижи с препъващи се скокове по коридора. Придвижването в тези проклети костюми, помиели си той, бе като опитваш да ходиш в гравитационно поле, стъпил на панталоните си. Касад бе взел със себе си и двата енергийни пистолета и — тъй като не бе открил никакъв колан, нито белезници, куки, магнитни скоби или джобове по костюма, с които да ги обезопаси — сега се носеше като пиян пират от някоя холодрама с по едно оръжие във ръце, отскачайки от стена на стена. С неохота остави единия от пистолетите да се носи край него, докато се опитваше да се хване някъде. Ръкавицата му прилягаше като петнадесети номер ръкавица с един пръст на ръка втори номер. Проклетата опашка се подмяташе насам-натам, удряше се в кислородния шлем на главата му и беше в буквалния смисъл таралеж в гащите.
На два пъти се пъха в някакви цепнатини, когато видя светлини в далечината. Тъкмо бе стигнал до палубното отверстие, откъдето бе видял да се приближава главоногото, когато зави зад един ъгъл и едва не налетя на трима командоси от прокудените. Фактът, че беше облечен с техен костюм, му даде поне две секунди предимство. Той простреля от упор в шлема първата облечена в костюм фигура. Вторият мъж — или жена — изстреля яростен соничен откос покрай лявото рамо на Касад миг преди той да забие три изстрела в нагръдния щит на прокудения. Третият командос отхвръкна назад, откри три ръкохватки и изчезна зад някаква потрошена преграда, преди Касад да успее да се прицели отново. Шлемофонът му се изпълни с ругатни, команди и въпроси. Касад мълчаливо продължи преследването.