Един от спомагателните двигатели се задейства. главоногото потегли и забуксува на швартовете си. Касад се заклати назад-напред, придържан от предпазния колан.
— По дяволите — прошепна той и това беше първият му произнесен на глас коментар, откакто бе попитал военната сестра къде ще застане на рейд корабът.
Той се наведе достатъчно напред, за да напъха облечените си в ръкавици пръсти в жлебовете на манипулаторните механизми. Четири от шестте механизма се освободиха. Един се скъса. Последният откъсна едно голямо парче от шпангоута на КХ „Мерик“. Главоногото подскочи и се освободи. Видеокамерите показаха как две от облечените в космически костюми фигури направиха несполучлив скок, а третата се хвана за същата антена, която беше спасила Касад. Вече знаейки горе-долу къде са лостовете за управление на двигателя, Касад натисна неистово. Задейства се някаква лампа над главата му. Всички холопрожектори угаснаха. Главоногото започна някаква маневра, която включваше всички най-яростни елементи на подхвърляне, въртене и отклоняване ту в една, ту в друга посока. Касад видя как облечената в космически костюм фигура премина край мехура над главата му, появи се за кратко на предния видеоекран и се превърна в петънце на задния екран. Прокуденият продължаваше да стреля с енергийни патрони дори когато той — или тя — се смали дотолкова, че не можеше да се види.
Касад се мъчеше да запази съзнание, докато траеше яростното подскачане. Разнообразни звукови и визуални аларми виеха, за да привлекат вниманието му. Касад натисна лостовете за управление на двигателя, реши, че опитът му е бил сполучлив, и отдръпна ръцете си, когато се почувства така, сякаш нещо го дърпаше да го разкъса само в две посоки, а не в пет.
Случаен кадър на камерата му показа, че фотонният кораб се отдалечава. Добре. Касад изобщо не се съмняваше, че бойният кораб на прокудените можеше да го унищожи всеки момент и че щеше да го направи, ако се приближеше или го застрашеше по някакъв начин. Не знаеше дали Главоногото е въоръжено, съмняваше се, че на него има нещо по-голямо от противопехотни оръжия, но беше сигурен, че никой командир на фотонен кораб не би позволил на една излязла от контрол совалка да се приближи до кораба му. Вероятно прокудените вече бяха разбрали, че главоногото им е отвлечено от врага. Касад нямаше да се изненада — би се разочаровал, но не и изненадал, — ако фотонният кораб го превърнеше на пара всеки момент, но в същото време разчиташе на две чувства, които бяха съвършено човешки, макар и да не бе задължително да са присъщи на човешкото у прокудените. Това бяха любопитството и желанието за мъст.
Той знаеше, че любопитството лесно можеше да бъде преодоляно в моменти на стрес, но разчиташе на това, че една полувоенизирана, полуфеодална цивилизация, тази на прокудените, е силно свързана с отмъщението. При положение че във всяко друго отношение нещата бяха равни, без каквато и да било възможност той да им навреди повече и с почти никакъв шанс да избяга, изглежда, полковник Федман Касад се бе превърнал в основен кандидат за някоя от техните дисекционни маси. Той се надяваше да е така. Касад погледна предния видеоекран, намръщи се и разхлаби коланите си, за да може да погледне навън през мехура над главата си. Корабът подскачаше, но не така бясно, както преди. Планетата изглеждаше по-близо — едно полукълбо изпълваше полезрението, „над“ него, — но той нямаше никаква представа, на какво разстояние от атмосферата е главоногото. Не можеше да разчете нищо от датчиците. Можеше само да предполага какво е било орбиталното им ускорение и колко силен би бил ударът при навлизане в атмосферата. От единствения продължителен поглед, който бе хвърлил от развалините на „Мерик“, можеше да предпредполага, че те са много близо, вероятно само на петстотин-шестотин километра над повърхността, и в нещо като паркингова орбита, която, както знаеше, предшестваше изстрелването на спускателните кораби. Касад се опита да избърше лице и се намръщи, когато върховете на облечените му в хлабави ръкавици пръсти се допряха до визьора. Беше уморен. По дяволите, едва преди няколко часа се намираше в сомния, а само една-две корабни седмици преди това почти със сигурност беше физически мъртъв.