— Аллах? — произнесе с широко отворена уста Касад, възглас, който не беше изричал от детството си.
Започна да се придвижва напред към пилотската кабина, като се вкопчи в отворения люк и затърси дръжки по палубата, сякаш се катереше по отвесна стена. Той наистина се катереше по стена. Главоногото се бе превъртяло и се бе стабилизирало в състояние на смъртоносно гмуркане със задницата напред. Касад се изкачваше при гравитация 3 g и съзнаваше, че едно-единствено подхлъзване щеше да потроши всички кости на тялото му. Зад него атмосферният съсък се превърна в писък, а след това в драконовски рев. Целият войскови сектор гореше с яростни експлозии от разтопен метал.
Касад усещаше изкачването в командното кресло така, сякаш преодоляваше скала превит под тежестта на още двама катерачи, увиснали на гърба му. Поради тежките ръкавици улавянето му за облегалката за главата бе още по-несигурно, когато увисна над отвесния трап и пламтящия котел на транспортния отсек. Корабът се заклати, Касад повдигна крака и се озова в командното кресло. Видеодисплеите бяха тъмни. Пламъкът нагорещяваше мехура над главата му до гадно червено. Касад едва не загуби съзнание, когато се наведе напред и опипа в мрака под командната седалка между коленете си. Нямаше нищо. Чакай… някаква дръжка. Не, мили Боже и Аллах… халка. Нещо, излязло от историческите книги.
Главоногото започна да се разпада. Мехурът на главата му изгоря напълно и разплиска течен плексиглас из цялата вътрешност на пилотската кабина, като изпръска костюма на Касад и визьора му. Той усети миризмата на топяща се пластмаса. Докато се рушеше, корабът се въртеше около оста си. Видимостта отпред стана розова, мъглява, изчезна. Той затегна предпазните колани с вкочанените си пръсти… по-стегнато… или се бяха врязали в гърдите му, или плексигласът ги бе прегорил. Ръката му се насочи назад към халката. Пръстите му бяха прекалено непохватни, за да я обхванат… не. Дърпай.
Твърде късно. Главоногото се разлетя на парчета с последно хрущене и огнена експлозия, при което командното табло се разпръсна из пилотската кабина на хиляди малки парчета с размерите на шрапнели.
Касад прилепна към мястото си. Нагоре. Навън. В сърцето на пламъка.
Пропадане.
Смътно съзнаваше, че седалката проектира свое собствено задържащо поле, докато падаше. Пламъкът беше на сантиметри от лицето му.
Последваха огнени струи, които изтласкаха изхвърлящата седалка вън от пламтящия въздушен поток от дюзите на главоногото. Командното кресло остави своята собствена следа от син пламък върху фона на небето. Микропроцесорите извъртяха седалката така, че дискът на силовото поле се оказа между Касад и пещта от триенето. Някакъв великан бе седнал върху гърдите му, докато той намаляваше скоростта в разстояние на две хиляди километра небе при гравитация 8 g. Касад си наложи веднъж да си отвори очите, забеляза, че лежи нагънат в търбуха на дълъг стълб от синьобял пламък, след което отново ги затвори. Не видя никакъв признак за наличие на лост за задействане на парашут или на каквото и да било друго спирачно устройство. Това нямаше значение. Така или иначе, не можеше да помръдне ръцете си. Великанът се смени, стана по-тежък. Касад разбра, че част от шлема на скафандъра му се е стопила или е била отнесена нанякъде. Шумът беше невъобразим. И това нямаше значение. Той още по-силно стисна очи. Моментът бе подходящ да подремне.
Касад отвори очи и видя тъмния силует на жена, надвесена над него. За миг си помисли, че е тя. Погледна отново и осъзна, че наистина е тя. Студените й пръсти го докоснаха по бузата.
— Умрял ли съм? — прошепна Касад и повдигна ръка да я сграбчи за китката.
— Не.
Гласът й бе нежен и гърлен, примесен с отсянка на някакъв акцент, който той не можеше да определи. Никога досега не я бе чувал да говори.
— Ти истинска ли си?
— Да.
Касад въздъхна и се огледа наоколо. Облечен само в някаква тънка роба, лежеше върху кушетка или платформа по средата на тъмно, подобно на пещера помещение. През счупения покрив над главата му се виждаше звездна светлина. Касад повдигна другата си ръка и докосна жената по рамото. Косата й беше като тъмен ореол над него. Беше облечена в свободна рокля, която — дори на звездната светлина — му позволяваше да види очертанията на тялото й. Той долови миризмата й, ароматния дъх на сапун и кржа и на нея, която познаваше толкова добре от другите пъти, прекарани заедно.