Същия този ден ЕМПЕ-то на един от управителите в службата за контрол по качеството на въздуха в протектората минавало ниско над земята и съпругата на управителя, която пътувала сама, заповядала да кацнат, накарала андроида си да се погрижи за мен и за онова, което било останало от моите «Песни», след което ме откарала в болницата на компанията. Обикновено членовете на крепостния трудов отряд получаваха медицинска помощ, ако изобщо получаваха такава, в биоклиниката за приходящи, но болницата не искала да откаже на съпругата на един управител, поради което ме приели — все още в безсъзнание — и поставили под наблюдението на лекар и съпругата на управителя, докато съм се възстановявал в лечебен резервоар.
Както и да е, за да бъда по-кратък, ще разкажа накрая, че Хеленда — тоест съпругата на управителя — прочела моя ръкопис, докато аз съм плувал във възстановителен хранителен разтвор. Харесала го. Същия ден, докато мен са ме преливали в болницата на компанията, Хеленда се телепортирала на Ренесанс, където показала моите «Песни» на сестра си Филия, чийто приятел познавал някакъв редактор в издателство «Транслайн». Когато се събудих на другия ден, счупените ми ребра бяха наместени, потрошената ми челюст бе излекувана, раните ми бяха изчезнали и бях се сдобил с пет нови зъба, нова роговица на лявото око и с договор с издателство «Транслайн».
Книгата ми излезе пет седмици по-късно. Една седмица след това Хеленда се разведе със своя управител и се омъжи за мен. Това беше нейният седми и моят първи брак. Прекарахме медения си месец на Конкорс и когато се върнахме, научихме, че за един месец от книгата ми бяха продадени над един милиард екземпляра — първата стихосбирка, влязла в списъците на бестселърите в течение на четири века, — а аз бях станал многократно милионер.
Тирена Уингрийн-Фийф беше първата ми редакторка в «Транслайн». Нейна беше идеята книгата да бъде озаглавена «Умиращата Земя» (едно проучване на архивите показа, че е имало роман с това заглавие петстотин години преди това, но авторските права бяха изтекли и книгата се бе изчерпала. Нейна беше идеята да публикува само разделите на «Песни»-те, които се занимаваха с носталгичните последни дни на старата Земя. И пак нейна бе идеята да махне разделите, които според нея щяха да отегчат читателите — философските пасажи, описанията на майка ми, разделите, които засвидетелстваха преклонение пред по-раншните поети, местата, където си играех с експериментална поезия, по-личните пасажи, — фактически всичко, с изключение на описанията на идиличните последни дни, които, изпразнени от всички по-тежки неща, бяха станали сантиментални и скучни. Четири месеца след публикуването й от «Умиращата Земя» се бяха продали два и половина милиарда твърди факсови екземпляра, една съкратена и дигитализирана версия беше на разположение на визионната инфосфера и бе избрана да бъде холофилмирана. Тирена подчерта, че моментът е съвършено подходящ… че първоначалният травмиращ шок от смъртта на старата Земя бе довел до един век на отрицание, сякаш старата Земя никога не бе съществувала, последван от период на възобновен интерес, кулминиращ в култовете на носталгия по старата Земя, които сега можеха да се намерят на всеки свят в Мрежата. Една книга — дори книга със стихове, — занимаваща се с последните дни, се бе появила в съвсем подходящ момент.
За мен първите няколко месеца от живота ми като знаменитост в Хегемонията бяха далеч по-дезориентиращи, отколкото по-раншното ми преминаване от разглезен син на старата Земя в поробена жертва на мозъчен удар на Небесна врата. През първите няколко месеца се занимавах с подписване на книги и факсове в повече от сто свята; показаха ме в шоуто на Мармон Хамлит «Мрежата на. Всеобема сега!»; запознах се с ГИС /главен изпълнителен служител/ Сенистър Перо и с говорителя на Всеобема Дръри Файн, както и с двадесетина сенатори; говорих пред Междупланетното дружество на жените писателки и пред Съюза на писателите на Лусус; получих почетни дипломи в университета на Нова Земя и в Кеймбридж Две; бях честван, интервюиран, показван, рецензиран (положително), биографиран (неоторизирано), показван като знаменитост, сериализиран и мамен. Беше напрегнато време.
Кратко описание на живота в Хегемонията:
Домът ми се състои от тридесет и осем стаи на тридесет и шест свята. Без никакви врати: сводестите входове са телепортали, няколко от които — затъмнени със завеси за уединеност, повечето — отворени за наблюдение и за достъп. Всяка стая има прозорци навсякъде и поне две стени с портали. От просторната трапезария на Ренесанс Вектор съм в състояние да видя бронзовите небеса и зелените, с цвят на меден окис кули на крепостта Инейбъл в долината под моя вулканичен връх, а като си обърна главата, мога да гледам през телепортала и оттатък ширналия се бял килим към официалната жилищна площ, в чието дъно се вижда морето Едгар Алън, което се блъска в шпиловете на Пойнт Просперо на Невърмор. Библиотеката ми гледа към ледниците и зелените небеса на Нордхолм, като е достатъчно да направя само десет крачки, за да се спусна по една къса стълба до своя кабинет в кулата — уютна открита стая, заобиколена от поляризирано стъкло, което предлага триста и шестдесет градусов изглед към най-високите върхове на Къшпат Каракорам, една планинска верига на две хиляди километра от най-близкото селище в най-източните части на Република Ямну на Денеб Драй.