Това не беше сърдечен пристъп.
Имаше чувството, че в стомаха й се е образувала буца лед. Онзи, който е убил Корвъс, можеше да дойде и за нея. Трябваше да се справи със ситуацията изключително внимателно.
Тя вдигна телефона и набра номера на охраната. Отговори й провлачен, ленив глас.
— Обажда се д-р Крукшанк от лабораторията по минералогия. Току-що пристигнах. Д-р Айън Корвъс е тук, в лабораторията, и е мъртъв.
След няколко минути, в отговор на неизбежния въпрос, тя произнесе предпазливо:
— Прилича на сърдечен пристъп.
5.
Лейтенант Уилър стоеше на входа на залата за обсъждане и гледаше как слънцето изгрява над планините. Звуците от песнопенията се носеха от църквата зад него, издигаха се и се стопяваха в пустинния въздух.
Той хвърли фаса от втората си цигара, стъпка го и се изхрачи. Форд още не се беше върнал и нямаше никакви следи от Бродбент. Хернандес слезе долу до джипа да се обади за пореден път. В Санта Фе вече имаха хеликоптер, който се намираше на полицейското летище, бе долетял от Албакърк и бе готов да тръгне, но въздушното пространство продължаваше да остава затворено и никой не знаеше докога.
Той видя Хернандес да излиза от колата и чу как вратата се хлопна. Няколко минути по-късно заместникът му се повлече, пъхтейки по пътеката нагоре. Той улови погледа на Уилър и поклати шава:
— Не е тръгнал.
Уилър изруга.
— Нищо не правим. Да започнем да претърсваме пътищата на Горското.
— Аха.
Уилър хвърли един последен поглед към църквата. Каква загуба на време. Когато Форд се върнеше, той щеше да замъкне този тъй наречен монах до града и да разбере какво, по дяволите, е правил във високите плата. А когато и Бродбент изплуваше, щеше да даде мило и драго да види този милионер ветеринар да дели килия с някой побърканяк и да яде царевичен хотдог за вечеря.
Уилър тръгна надолу по пътеката, следван от Хернандес. Трябваше да си вземат някакви сандвичи и кафе в термоса. Както и кашонче „Марлборо“. Мразеше чувството, че пуши последната си цигара.
Той хвана дръжката на вратата на полицейската кола и тъкмо се канеше да я отвори, когато долови далечно бръмчене във въздуха. Погледна нагоре и видя една черна точка да се материализира в зазоряващото се небе.
— Хей — каза Хернандес, присвил очи, — това не е ли чопърът?
— По дяволите, прилича.
— Преди пет минути ми казаха, че все още е на пистата.
— Идиоти!
Уилър извади последната си цигара и я запали — Фреди, пилотът, винаги носеше със себе си няколко кутии.
— Сега можем да пренесем шоуто на пътя.
Той загледа как хеликоптерът приближава, чувството му за безсилие се изпари. Щяха да прекъснат шибаното парти на онези копелета в каньоните. Да, територията беше голяма, но Уилър бе дяволски сигурен, че акцията се провежда горе в Лабиринта и точно там щяха да се насочат с хеликоптера.
Черното петънце започна да се превръща в нещо по-голямо и Уилър се втренчи в него с нарастващо объркване. Това не беше полицейски хеликоптер, поне не онзи, който бе виждал преди. Беше черен и много по-голям, с два резервоара от двете страни като понтони. С чувство на гадене Уилър схвана какво всъщност става. Затварянето на въздушното пространство, черният хеликоптер. Той се обърна към Хернандес.
— И ти ли мислиш онова, което мисля аз?
— ФБР.
— Именно.
Уилър изруга тихо. Както винаги, федералните не казваха нищо, оставяха местните сили на реда да се препъват като слепи идиоти, след което пристигаха точно навреме за удара и за пресконференцията.
Чопърът се наклони леко, когато приближи, забави и увисна за кацане на паркинга. Наведе се назад, докато се приземяваше и въздушната струя вдигна облаци прах. Перките още се въртяха, когато страничната врата се отвори и един мъж в пустинен камуфлаж с карабина М4 и с раница се показа.
— Какво е това, по дяволите? — измърмори Уилър.
Слязоха още деветима войници, някои от тях натоварени с електронно оборудване и апарати за комуникация. Последен скочи висок мъж, слаб, с черна коса и сухо лице, облечен в анцуг. Осем от мъжете изчезнаха по пътеката към църквата, тичайки един след друг, докато другите двама останаха с мъжа в анцуга.
Уилър дръпна за последно от фаса и го хвърли на земята; издиша и зачака. Тези не бяха дори федерални — поне не от тези, които той знаеше.