Когато тя се придвижваше, през гората отекваха вълни от страх, подобен на отровен газ. Независимо от това петметровите й крачки бяха тихи. Докато вървеше, не помръдваше и тревица. Стъпваше на пръсти леко и тихо, а окраската й я сливаше с околността.
Познаваше и глада, и ситостта, както и вкуса на кръвта. Познаваше светлината и мрака. Познаваше съня, но знаеше и пробуждането. Биологичната програма се изпълняваше.
1.
Мелъди наблюдаваше как последната група охранители напуска лабораторията по минералогия с подрънкващи ключове и разговори на висок глас. Тя заключи след тях и се облегна на вратата с облекчение. Беше почти един часът. Коронерът бе вече дошъл да разпише цял куп документи; парамедиците бяха отнесли тялото; едно отегчено ченге механично се разходи по коридора, записвайки нещо в бележника си. Всички решиха, че е било сърдечен удар и Мелъди беше сигурна, че аутопсията ще потвърди това.
Единствено тя подозираше, че това може да е убийство. Убиецът се опитваше да стигне до динозавъра, за това поне беше сигурна. Иначе защо щеше да открадне всичките им изследвания, нейните изследвания. Трябваше да действа бързо.
Запита се дали бе правилно да запази подозренията за себе си. Реално нямаше никакви доказателства, като се изключи фактът, че Корвъс не би отделил на някакъв трилобит цял един ден. Ако би огласила подозренията си и се замесеше в случая, това само щеше да насочи убиеца към нея. А именно това не можеше да си позволи — особено сега, когато залогът бе толкова висок. Както се казва, имаше по-голяма риба да лови.
Тя грабна един тежък метален стол и го препречи пред вратата, като блокира дръжката и се увери, че никой не би могъл да влезе дори и с ключ. Ако някой попиташе защо е залостила вратата, винаги можеше да каже, че неочакваната смърт на Корвъс я е изплашила. Освен това си беше факт, че твърде малко куратори смееха да слязат от облицованите си с дърво офиси на петия етаж до тази приземна лаборатория, особено в неделя.
Щеше да има достатъчно време да работи необезпокоявана.
Мелъди забърза към съседното хранилище. Тук се съхраняваха десетки хиляди образци минерали и фосили, подредени на редици метални рафтове, запълващи цялата стена, подредени и класифицирани. По-малките се съхраняваха в чекмеджета, по-големите — в кутии на открити рафтове. Библиотечна стълба на колела даваше достъп до по-високите рафтове.
С тупащо от нетърпение сърце Мелъди избута стълбата до необходимия ред и се покатери. На най-горния рафт в мрачното пространство тъкмо под тавана се съхраняваше стара дървена кутия с печат на монголски език. На избелелия етикет пишеше:
Люпило от protoceratops andrewsii
Флейминг клифс
Инвентарен номер: 1923 — 5693А
У. Грейнджър, колектор
Дървеният капак изглеждаше закован, но не беше. Мелъди го вдигна, сложи го настрани и после напипа слой подложена слама.
Сгушени между яйцата на един фосил от динозавър, се намираха копията от дисковете с всичките й данни и образи, които предвидливо бе съхранила. До тях се намираше малък пластмасов контейнер с три извадки от първоначалния спесимен, твърде малки, за да бъде забелязано отсъствието им.
Като остави дисковете на място, Мелъди взе пластмасовия контейнер с образците, върна сламената подложка, затвори кутията, слезе по стълбата и я върна на първоначалното й място.
След това отнесе контейнера обратно до шлифовъчната машина. Извади един срез и го фиксира в позиция за шлифоване. След като епоксидът изсъхна, тя започна шлифоването, като се стремеше да постигне идеален срез с дебелина няколко микрона — достатъчно тънък, за да може да се получат няколко изключително добри образа на трансмисионния електронен микроскоп. Работата изискваше точност и ставаше още по-трудна от постоянното нервно треперене на ръцете й. На няколко места се видя принудена да прекъсне, да поеме дълбоко дъх и да си каже, че убиецът няма причина да се връща, след като вече е взел всичко, и че няма представа, че тя разполага с дубликат от данните. Когато срезът бе готов, тя го занесе в електронномикроскопската зала, за да включи машината да загрее. Докато правеше това, забеляза дневника на микроскопа, отворен на текущата страница. Последният запис, вписан с размах, гласеше: