— Не съществува друга опция. Пещерата може да води за някъде. И е възможно да ни изгубят, ако изтрием следите си.
Том се обърна към Сали:
— Ти какво мислиш?
— Да го направим.
След като се постараха да заличат отпечатъците от подметките си, те поеха по древната пътека. Изкачването не бе трудно и за няколко минути бяха в пещерата. Форд спря, дишайки тежко. Той самият бе на края на силите си и се питаше как Сали и Том ще издържат. И двамата изглеждаха ужасно. За добро или лошо, тази пещера беше краят на пътя.
Беше оформена като извисяващ се катедрален купол с под от гладък пясък и стени от пясъчник, извити нагоре. Непряката слънчева светлина отвън я изпълваше с червеникав блясък; миришеше на прах и на време. В дъното се виждаше огромен камък, по всяка вероятност бе паднал от тавана преди цяла вечност, излъскан и окръглен от действието на водата, прониквала през мрежата цепнатини в тавана.
Когато навлязоха по-навътре, бяха разтревожени от гнездящи лястовици, които излетяха в сянката нагоре, издавайки остри крясъци.
— Пещерата може да продължава отвъд тази огромна скала — каза Форд.
— Виж — наведе се Том, — има стъпки.
Пясъкът беше внимателно загладен, но в дупката между скалата и едната страна на пещерата видяха следи от грайфери на туристически обуща.
Провряха се през теснината и се озоваха в задната част на пещерата, зад масивния камък.
Форд се обърна… и тогава го видя — големият тиранозавър рекс, челюстите и предните му крайници се подаваха от скалата. Никой не проговори. Беше изключителна гледка. Животното сякаш се бореше яростно с последни сили да се изтръгне, да се откопчи от каменната гробница. Лежеше на една страна, но ударът на падащата скала го бе фиксирал почти отвесно, създавайки гротескната илюзия, че е живо. Гледайки го, Форд почти осезателно усети последните му земни мигове.
Те мълчаливо се приближиха до основата на скалата. Пръснати по пясъка, отдолу лежаха няколко потъмнели парчета от фосила — включително дълъг, черен, с формата на ятаган, зъб. Том го вдигна и прокара палец по назъбения му вътрешен ръб. Изпусна тиха въздишка, след което го подаде на Форд.
Почувства го тежък и студен върху дланта си.
— Невероятно — промърмори той, вдигайки отново очи към огромното притихнало чудовище.
— Виж това. — Том посочи към няколко предмета в пясъка, отчасти изгорели; няколко древни фигурки, издялани от дърво. Коленичи и разрови повърхността, откривайки отдолу още фигурки, както и малко гърне, пълно със стрели.
— Жертвоприношение — прошепна Форд. — Това обяснява наличието на индианска пътека дотук. — Прекланяли са се пред чудовището. И нищо чудно.
— Какво е това?
Том посочи един метален ръб, който се показваше от пясъка. Наведе се и измъкна излъскана метална кутия с капак. Отхлупи я. Вътре имаше найлонова торбичка, пълна с връзка писма, запечатани в пликове, с дати, и адресирани до „Роби Уедърс“. На първото пишеше:
За дъщеря ми Роби. Надявам се това да те зарадва. Тиранозавърът рекс е напълно твой.
Том сгъна листа и го върна обратно в кутията.
Сали, която стоеше малко по-далеч, внезапно изсъска:
— Гласове!
Форд гледаше втренчено, сякаш току-що го бяха събудили. Реалността на ситуацията го връхлетя.
— Трябва да се скрием. Да видим докъде стига пещерата.
Том включи изтощеното фенерче, което продължаваше да носи и освети продължението на пещерата. Гледаха занемели. Пещерата завършваше в тясна, издълбана от водата пукнатина, прекалено тясна, за да пропусне човек. Вдигна лъча нагоре, направи кръг.
— Стигнахме да задънена улица — произнесе тихо Форд.
— И какво? — обади се Сали. — Да се предадем ли?
Форд не отвърна. Приближи се бавно към входа на пещерата, притисна се към стената и погледна. След малко се върна.
— Долу в каньона са, трима войници и един цивилен.
Том отиде до отверстието и ги видя. Двама мъже с бойни пушки, облечени в пустинен камуфлаж, крачеха предпазливо. Появи се трети, а след него и четвърти. Изследваха дъното, по което те бяха изтрили следите си. Един от тях посочи към пещерата.
— Дотук — каза Форд.
— Глупости. — Том измъкна револвера от кожената торбичка, извади пълнителя, зареди го с два патрона и го върна на мястото му. Вдигна поглед и видя, че Форд клати глава.