— Но тук е целият динозавър, не само костите.
— Точно така.
Том млъкна, гледаше с втренчен поглед. Определено беше тиранозавър рекс — контурите му не можеха да се сбъркат — лежеше извит на една страна. Но това не бяха само вкаменелости на скелет — имаше кожа, вътрешни органи и плът, която изглежда се бе вкаменила заедно с костите.
— Това е мумия — каза Том. — Мумия на динозавър.
— Така е.
— Невероятно. Това трябва да е най-страхотната вкаменелост, намирана някога.
— Да. Тя е виртуално пълна, с изключение на няколко зъба, един нокът и последната част на опашката. Вижда се как част от него се подава от скалата.
— Значи убитият е бил изследовател на динозаври.
— Именно. Това „съкровище“, за което е говорил може да е било опит за заблуда или просто такъв е бил стилът му на говорене. Това е съкровище, само че с палеонтологична стойност.
Том не отместваше очи от образа. Все още не можеше да повярва. Като дете винаги бе мечтал да стане палеонтолог, но докато други деца с възрастта се отказваха от фантазиите си за динозаври, той никога не успя да забрави мечтата си. Баща му го бе подтикнал към ветеринарната медицина. И сега той стоеше тук и гледаше нещо, което би трябвало да бъде най-поразителната останка от динозавър за всички времена.
— Ето ви мотива, който търсехте — каза Форд. — Този динозавър струва цяло състояние. Поразрових се из уебсайта. Чували ли сте за динозавъра на име Сю?
— Най-известният тиранозавър в Минно-геоложкия музей?
— Да. Открит през 1990-а година от професионален търсач на динозаври — Сю Хендриксон, в пустинята на южна Дакота. Най-големият и безупречен екземпляр, открит досега. Беше продаден на аукцион в „Сотбис“ преди десет години, стигна 8,36 милиона долара.
Том подсвирна.
— Този може да струва десет пъти повече.
— Най-малко.
— Е, къде се намира?
Форд се усмихна и посочи към екрана.
— Виждате ли тези размазани контури, които обхващат динозавъра? Това е напречно сечение на повърхността на скалата, в която се намира вкаменелостта. Това е голяма формация, повече от четирийсет стъпки в диаметър и е с толкова необичайна форма, че лесно може да бъде разпозната. Цялата информация за местонахождението му е тук. Въпросът е да стигнете дотам.
— Като тръгна от Каньона на тиранозаврите.
— Ще бъде очарователно съвпадение. Всъщност, Том, може да е навсякъде във високите плата.
— Откриването му би отнело цяла вечност.
— Не мисля. Прекарал съм доста време в скитане наоколо и вярвам, че бих могъл да го намеря за по-малко от седмица. Не само имаме формата на скалната формация, но знаем, че част от главата на динозавъра и горната част на тялото му се показват от едната страна на скалата. Сигурно е страхотна гледка да видиш насреща си челюстите на това чудовище да надничат от тази скала.
— Като онзи черен монолит, на който е наречен Каньона на тиранозаврите ли? — попита Том.
— Знам го този монолит — няма нищо общо с вкаменелостите. С този план, който имаме, сега знаем какво търсим, нали, Том?
— Почакайте малко. Казахте „знаем какво търсим“?
— Да.
Том поклати глава.
— Мислех, че се учите да ставате монах. Мислех, че сте оставили подобен род неща зад гърба си.
Форд го гледа известно време, след което сведе очи.
— Том, онзи ден ме попитахте нещо. Бих искал да ви отговоря.
— Не проявих съобразителност. Наистина не искам да знам.
— Не бяхте несъобразителен и ще отговоря на въпроса ви. Бях го потиснал, не говорех за това като своего рода опит да избягам от истината. — Той млъкна.
Том не каза нищо.
— Бях агент под прикритие. Следвах криптология, но завърших като работещ под прикритие системен анализатор в голяма компютърна фирма. В действителност бях хакер на ЦРУ.
Том слушаше, без да помръдва.
— Да кажем — говоря теоретично, разбира се, — че правителството, примерно на Камбоджа, купува сървъри и софтуер от… да кажем голяма американска фирма с трибуквен акроним, който няма да споменавам. Без камбоджанците да подозират, в софтуерния код е скрита малка логическа бомба. Тя се задейства след две години и системата започва да се държи странно. Правителството на Камбоджа се обажда на американската компания за помощ. Изпращат ме там като системен анализатор. Да кажем, че вземам и съпругата си — което ми помага за прикритието — и която е също служител на компанията. Разрешавам проблема, като в същото време прехвърлям върху дискове цялото съдържание на класифицираните файлове на членовете на камбоджанското правителство. CD-тата се нагласяват да изглеждат като контрабандни копия на „Реквиема“ на Верди, музика и какво ли не. Човек може дори да си ги пусне. Отново говоря теоретично. Може нищо от това всъщност да не се е случвало.