Кимване.
Цялото й тяло трепереше в ръцете му.
— Сега ще те пусна. Не искам никакъв звук. Никакви викове. Никакви резки движения. Ще те убия веднага, ако не правиш точно каквото ти кажа.
Кимване и изхълцване.
— Знаеш ли какво искам?
Поклащане на главата. Той продължаваше да лежи върху нея, краката му бяха стегнати около нейните, държеше я здраво.
— Искам бележника. Онзи, който съпругът ти взе от иманяря. В къщата ли е?
Поклащане на главата.
— У съпруга ти ли е?
Никакъв отговор.
Значи беше у съпруга й. Вече беше повече от сигурен.
— Сега ме слушай внимателно, Сали. Нямам намерение да се разтакавам. Една погрешна стъпка, един вик, един тъп трик — и те убивам. Това е.
Мислеше го наистина и тя за втори път схвана посланието.
— Сега ще те пусна и ще се дръпна. Ти ще отидеш до телефонния секретар, който е на масата и ще запишеш следното съобщение: Здравейте, това е домът на Том и Сали. Том е по работа, а на мен ми се наложи неочаквано да напусна града, така че няма да можем да се върнем веднага. Съжалявам за пропуснатите уроци, ще ги наваксаме по-късно. Оставете съобщение, благодаря.
Никакъв отговор.
Той завъртя дулото.
Кимване.
Извади дулото от устата й и тя се разкашля.
— Кажи го. Искам да чуя гласа ти.
— Ще го направя.
Гласът й трепереше. Той я пусна и насочи оръжието към нея, докато тя се изправяше.
— Прави каквото ти кажа. Ще проверя съобщението на моя клетъчен веднага щом свършиш, и ако не си го направила както трябва, ако си извъртяла някой номер, да знаеш, че си мъртва.
Жената се приближи към телефона, натисна един бутон и изрече съобщението.
— Гласът ти звучи доста притеснено. Дай пак. По-естествено.
Тя го повтори, потрети и най-сетне се получи както той го искаше.
— Добре. Сега ще излезем навън като нормални хора, първо ти, аз ще се движа на пет крачки след теб. Не бива да забравяш дори за миг, че имам оръжие. Колата ми е паркирана в една дъбова горичка на триста-четиристотин метра нагоре по пътя. Знаеш ли къде са дърветата?
Тя кимна.
— Там отиваме.
Докато пресичаха дневната, той усети мокрота върху бедрото си. Погледна надолу. Мушамата беше разкъсана и от крачола му висеше парче плат. Видя тъмно петно кръв, не много, но все пак беше кръв. Мадокс бе изненадан, защото не бе почувствал нищо. Той огледа килима, но не забеляза да е капнала кръв по него. Опипа с ръка, за пръв път усетил болка от раната.
По дяволите. Кучката го беше ранила.
Той я изведе от къщата и двамата пресякоха обраслата с бурени поляна, продължавайки покрай реката. След малко стигнаха до колата. В мига, в който влязоха в прикритието на дъбовия шубрак, той извади от раницата си чифт чехли и ги хвърли в краката й.
— Обуй ги.
Тя се наведе и ги нахлузи.
— Сложи ръце на гърба.
Сали се подчини и той я извъртя рязко и завърза ръцете й с две носни кърпи. После отвори вратата до шофьорското място.
— Влизай.
Тя успя да седне и прибра краката си.
Той взе раницата си, извади бутилката с хлороформ и парцала и го напои добре.
— Не! — чу я той да вика. — Недей! — Тя размаха крака да го ритне, но разполагаше с твърде малко пространство да маневрира, а той вече бе затиснал свързаните й ръце и увиваше парцала около лицето й. Тя се бореше, крещеше, извиваше се и риташе, но след няколко минути утихна.
Той се увери, че диша добре, след което заобиколи откъм шофьорското място и седна зад волана. Тя лежеше отпусната върху седалката, в неестествена поза. Повдигна я и я подпря на вратата, пъхна зад главата й възглавница и я зави с одеяло, така че изглеждаше спокойно заспала.
Смъкна стъклото, за да излезе миризмата на хлороформ от купето и свали от себе си чорапа, шапката за къпане, обувките, мрежата за коса и мушамата, събра ги на топка и ги натъпка в една торба за боклук.
Запали двигателя и се измъкна бързо от прикритието на дърветата, след което подкара по черния път към магистралата. Оттам пресече язовирната стена и продължи на север по магистрала 84. След шестнайсет километра се отклони по немаркирания път на лесничейството, който водеше към държавната гора Карсън, до лагера на ГКООС на Пердиз Крийк.
Жената лежеше срещу вратата със затворени очи, русата й коса беше разбъркана. Той задържа поглед върху нея. По дяволите, помисли си, наистина изглежда страхотно — истинска русокоса красавица.