Той се изправи, хвърли й победоносна крива усмивка и протегна ръце.
— Хайде, усмихни се. Не съм чак толкова лош, нали?
Нямаше реакция.
— Ще ти покажа много повече от себе си, знаеш ли? Имам намерение да започна с татуировката на гърба. Можеш ли да предположиш каква е?
Мълчание.
— Отне две седмици да ми я направят, четири часа дневно в продължение на четиринайсет дена. Едно мое приятелче от затвора ми я направи, истински гений на иглата. Знаеш ли защо ти разказвам тези работи?
Той направи пауза, но тя не отвърна нищо.
— Защото тази татуировка е причината да съм тук с теб днес. Сега ме слушай внимателно. Искам бележника, който е у съпруга ти. Той взел ли си е клетъчния телефон? Дай ми номера му и ще излезеш оттук след няколко часа.
Тя най-сетне заговори:
— Щом ти трябва, намери си го от телефонния указател.
— Ама защо трябва да се държиш толкова отвратително?
Тя не каза нищо. Може би все още си въобразяваше, че има право на някакво мнение в ситуацията. Трябваше да й покаже, че греши. Щеше да я пречупи като млада кобилка.
— Виждаш ли онези пранги на стената? За теб са, в случай че не си разбрала.
Тя не се обърна.
— Добре ги виж.
— Не.
— Стани.
Тя остана седнала.
Той насочи оръжието си към глезена й, прицели се малко по-наляво и натисна спусъка. Шумът прозвуча оглушително в тясното пространство и тя скочи като сърна. Куршумът премина през матрака и наоколо се пръснаха валма от пълнежа.
— По дяволите. Не уцелих.
Той се прицели отново.
— Ще те накарам да куцаш през остатъка от живота ти. Сега стани.
Тя се изправи и веригите отново издрънчаха.
— Иди до стената, където са закачени онези пранги. Трябва да свалиш тези, с които си и да си сложиш другите.
Можеше да види страха, който се прокрадна върху това нейно арогантно лице, въпреки усилията й да го потисне. Той се прицели.
— Може и да те убие, ако засегне артерия.
Мълчание.
— Имаш ли намерение да направиш това, което ти казах, или трябва да прострелям крака ти? Последно предупреждение, не се шегувам!
Беше сериозен и тя го осъзна.
— Ще го направя — отвърна тя със сподавен глас. От очите й се стичаха сълзи.
— Умно момиче. Точно така. Ключът е един и за двата комплекта. Първо освободи глезените си, един по един. След това дясната китка. Лявата остави на мен. — Той й хвърли ключа. Тя се наведе и го взе, отключи непохватно веригата около глезена си, като следваше инструкциите му.
— Сега остави ключа.
Той се наведе и го взе.
— Сега ще освободя лявата ти ръка. — Той се приближи към импровизираната маса, остави оръжието си върху нея и окова лявата й китка. След това опипа белезниците, за да се увери, че са закопчани както трябва.
Отстъпи назад и взе пистолета.
— Виждаш ли това? — Той посочи към бедрото си. Ти ме простреля, знаеш ли?
— Жалко, че не е било четири инча по-нагоре — каза Сали.
Мадокс се изсмя дрезгаво.
— Това е истинска комедия. Колкото по-скоро започнеш да играеш по сценария, толкова по-бързо ще свърши всичко. Съпругът ти, Томи, е взел бележника. А аз го искам. — Той се прицели отново в глезена й. — Дай ми телефонния му номер и да не губим повече време.
Тя му каза номера.
— Сега ще получиш истинска почерпка.
Той се ухили, отстъпи назад и започна да разкопчава ризата си.
— Ще ти покажа татуировката си.
17.
В читалнята на клуб „Амстердам“ цареше обичайната тишина. Единствените шумове бяха шумоленето на вестникарска хартия и прозвънването на лед в чаша от време навреме. Облицованите в дъбова ламперия стени, тъмните картини и тежката мебелировка създаваха чувство за елегантност и безвремие, подсилено от мириса на стари книги и кожа.
В единия ъгъл, разположен в дълбоко кресло, в кръг от жълта светлина, седеше Айън Корвъс и отпиваше мартини с последния брой на „Сайънтифик Американ“ в ръка. Той прелисти страниците, без да се зачита в тях, след което остави списанието на масичката отстрани с отвращение. В седем вечерта в събота читалнята започваше да се опразва — хората излизаха да вечерят. На Корвъс нито му се ядеше, нито имаше желание за разговори. Ставаха седемдесет и два часа, откакто Мадокс за последен път се беше свързал с него. Корвъс нямаше представа къде се намираше той и какво правеше и нямаше как да се свърже с него безопасно.