Тишина.
— Ясен ли бях?
— Да.
— Добре. Ще сме само ти и аз, всичко ще е под контрол през цялото време. Аз получавам бележника, ти получаваш жена си. Пълен контрол. Разбрано?
— Да.
— Имам една радиостанция на полицейски честоти, а разполагам и с други начини да разбера, ако се обадиш на ченгетата. Освен това имам и партньор.
Мъжът прекъсна връзката.
Том едва шофираше, направо не виждаше пътя. Телефонът иззвъня почти веднага. Беше Уилър.
— Господин Бродбент? Намираме се у вас, в дневната, и се боя, че имаме проблем.
Том преглътна буцата в гърлото си, като се опитваше да намери гласа си.
— Открихме куршум в стената. Криминалистите в момента го вадят.
Том осъзна, че се носи с повече от сто и шестдесет километра в час по магистралата. Намали и направи огромно усилие да се концентрира.
— Там ли сте още? — долетя далечният глас на Уилър.
Том едва успя да произнесе:
— Детектив Уилър, искам да ви благодаря за цялото безпокойство, но всичко е наред. Току-що се чух със Сали. Тя е добре.
— И къде е?
— Майка й е болна и се е наложило да замине за Албакърк.
— Джипът е в гаража.
— Взела е такси, онзи джип не работи.
— Ами ванът?
— Използвам го само като впрегатен кон.
— Разбирам. Що се касае до куршума…
Том се опита да се засмее.
— Всичко е наред. Той е… той е стар.
— Изглежда ми скорошен.
— Отпреди няколко дни. Пистолетът ми гръмна случайно.
— Нима? — Гласът стана хладен.
— Точно така.
— Имате ли нещо против да ми кажете за каква марка и калибър става дума?
— Трийсет и осемкалибров револвер „Смит & Уесън“. — Отсреща настъпи дълга тишина. — Както ви казах, детектив, съжалявам, че ви обезпокоих, наистина. Фалшива тревога.
— Върху килима има и петно кръв. То също ли е „старо“?
Том не успя да отговори. Усети, че му се повръща. Ако онова копеле я беше наранило…
— Кръвта много ли е?
— Само едно петно. Още е влажно.
— Не знам какво да ви кажа за това, детектив. Може би някой… се е порязал. — Той преглътна.
— Кой? Съпругата ви?
— Не знам какво да ви кажа.
Той чуваше съскащата тишина в слушалката. Трябваше да хване полета и сам да се разправи с онзи мъж. Не биваше да оставя Сали сама, не биваше.
— Господин Бродбент? Знаете ли какво означава терминът „достатъчно основание“?
— Да.
— За това става дума тук. Влязохме в къщата ви с ваше позволение и имаме достатъчно основание да предположим, че е станало престъпление — и сега възнамеряваме да го разследваме. При тези обстоятелства не се нуждаем от съдебна заповед.
Том усети, че буцата в гърлото му става по-голяма. Ако похитителят наблюдаваше къщата и видеше, че е пълна с ченгета…
— Но го направете бързо.
— Казвате, че самолетът ви каца в седем и половина, нали? — попита Уилър.
— Да.
— Бих искал да се срещна с вас и съпругата ви — независимо дали майка й е болна или не — тази вечер. В управлението. В девет. Можете да вземете и онзи адвокат, за който споменахте. Имам чувството, че ще ви е нужен.
— Не мога. Не и в девет. Невъзможно е. А и съпругата ми е в Албакърк…
— Не става въпрос за опционална среща, Бродбент. Ще дойдете тук в девет или ще извадя съдебна заповед за арестуването ви. Ясно ли е?
Том прехапа устни.
— Жена ми няма нищо общо с това.
— Ако не я доведете, положението ви ще се влоши. И нека ви кажа, приятелю — то вече е достатъчно лошо.
Телефонът прекъсна.
Трета част
Пердиз Крийк