Когато похитителят беше казал, че Сали е в лагера Медира, Том знаеше, че лъже. По това време на годината мястото беше претъпкано с малки деца, беше твърде изложено на показ. Тази история с лагера беше измислена, за да го отклони на юг.
Няколко минути по-късно той забеляза фаровете на кола зад себе си. По-рано го бе изпреварил един Рейндж Роувър, беше го видял и пред търговския център и не се съмняваше, че това е колата на похитителя, когато я видя да забавя в участъка от пътя, където бе хвърлил бележника. Един страничен прожектор светна, опипвайки прерията. Том внезапно се уплаши, че могат да го видят, но светлината претърси само близкия район. Колата направи обратен завой и се върна; отвътре изскочи един мъж и взе торбата — беше висок като върлина, но се намираше твърде далеч, за да го идентифицира. Малко по-късно мъжът се метна вътре и колата се понесе на север със скърцане на гуми.
Том го изчака да се отдалечи достатъчно по магистралата и подкара назад към пътя. Налагаше се да шофира на сляпо: ако включеше фаровете, онзи щеше да разбере, че е преследван — Шевролетът с кръглите си старомодни фарове беше лесно разпознаваем.
Щом стъпи на асфалта, той ускори, докъдето му стигаше смелостта да кара на тъмно, без да изпуска от поглед чезнещия блясък на задните светлини, но колата отпред се движеше бързо и той осъзна, че няма шанс да я следва без фарове. Трябваше да рискува.
В този момент наближи търговския център и видя, че един пикап е спрял да зарежда. Той натисна спирачките рязко, кривна към бензиностанцията и се изтегли в срещуположната страна. Пикапът, очукан Додж Дакота, беше спрял до колонките, ключовете му висяха на таблото, докато шофьорът плащаше вътре. Можа да види в джоба на вратата дръжката на револвер.
Том изскочи от шевито си, метна се в доджа, запали двигателя и отлепи с писък на гуми. Насочи се на север, към тъмнината, където бяха изчезнали двойката задни светлини.
6.
Обаждането дойде в 11:00 през нощта. Въпреки че го очакваше, Мелъди скочи, когато телефонът издрънча в тихата, празна лаборатория.
— Мелъди? Как върви изследването?
— Страхотно, д-р Корвъс, просто страхотно. — Тя преглътна, осъзнавайки, че диша шумно в слушалката.
— Още ли работиш?
— Да, да, работя.
— Онези резултати излязоха ли?
— Да. Те са… невероятни.
— Разкажи ми всичко.
— Образецът е направо надупчен с иридий — точно от онзи тип обогатен иридий, който сте открили в К-Т прехода, само че повече. Според мен този образец е наситен с иридий.
— Какъв тип иридий и в каква концентрация?
— Свързан е в различни изометрични хексоктаедрални форми в концентрация от над 430 части на един милион. Това, както знаете, е точно типът иридий, свързван с удара на астероида Чикскълъб.
Тя изчака за отговор, но такъв не дойде.
— Този фосил — осмели се да продължи тя — не е възможно да е открит на прехода на Креда и Терциер… нали?
— Възможно е.
Последва тишина. След малко Мелъди продължи:
— Във външната матрица около образеца установих потресаващо изобилие на микрочастици от сажди, от онези, които се получават при горски пожари. Според една скорошна статия в „Джърнъл ъв джиофизикал рисърч“, повече от една трета от горите по земята са изгорели в резултат на удара от астероида.
— Запознат съм със статията — долетя тихият глас на Корвъс.
— Тогава знаете, че К-Т преходът се състои от два пласта, първият се състои от обогатените с иридий отломки от самия удар, а вторият — от отложените сажди от световните горски пожари.
Тя спря, изчака малко за реакция, но отсреща не последва нищо, освен мълчание. Дали Корвъс не беше схванал за какво става дума?
— Струва ми се… — Мелъди почти се страхуваше да го изрече. — Или по-скоро заключението ми е, че този динозавър всъщност е убит от астероидния удар, или е умрял при последвалия екологичен срив.
Това динамитно умозаключение пропадна в празнотата. Корвъс продължаваше да мълчи.
— Бих допуснала също така, че това обяснява изключителното състояние на консервация на фосила.
— Как така? — долетя сдържаният отговор.
— Докато четях онази статия ми хрумна, че сблъсъкът с астероида, пожарите и загряването на атмосферата са създали уникални условия за фосилизация. От една страна, липсвали са естествените санитари — животните, които се хранят с мърша, — които щяха да разкъсат тялото и да изпотрошат костите. От сблъсъка всъщност се е загряла цялата земя, което е направило атмосферата толкова гореща, колкото е пустинята Сахара и в много области температурата на въздуха е достигнала до сто и двадесет, сто и тридесет градуса — идеално за скоростното изсушаване на труп. Освен това всичкият този прах би задействал гигантска климатична система. А едни огромни наводнения бързо биха погребали останките.