Започна да й просветва защо Корвъс искаше да пази всичко в такава секретност. Мащабно откритие като това щеше да предизвика фурор от конкуренция, интриги и всички щяха да се втурнат да вземат остатъка от фосила. Корвъс лесно можеше да загуби контрол над откритието, а с това — и признанието. Беше разбрал ценността на тази идея, признанието. Това беше кешът в научния свят.
Признанието. Хитра идея, като си помисли човек.
Мозъкът й от месеци — не, от години! — не бе работил по-ясно. Може би защото се чувстваше толкова уморена — уморена от желание да се хареса, да работи за другите, уморена от тази лаборатория, прилична на гробница. Погледът й падна върху сапфирената гривна. Тя я разкопча и я вдигна пред очите си, скъпоценните камъни проблясваха изкусително. Корвъс бе заковал най-изгодната сделка в кариерата си като й подари това бижу, мислейки си, че може с него да купи нейното мълчание и плахото й женско съгласие. Тя пъхна с погнуса гривната в джоба си.
Едва сега започна да разбира защо Корвъс бе реагирал по този начин, защо бе звучал толкова нещастно, дори разтревожено по телефона. Тя се бе справила прекалено добре с отредената й роля на помощник. Беше се разтревожил, че е разбрала твърде много, че може да претендира за собственост върху откритието.
И за своя изненада Мелъди Крукшанк осъзна, че наистина ще го направи.
7.
M-Logus 455 беше най-мощният компютър, конструиран до този момент от човека. Стоеше при постоянна температура в обезпрашения, обработен с антистатици сутерен, дълбоко под дирекцията на Националната агенция за сигурност на „Форт Мийд“ в Мериленд. Не беше предназначен да предсказва времето, да имитира петнайсет мегатонова термоядрена експлозия, нито да намира квадрилионната цифра след запетаята на числото пи. Той бе създаден с далеч по-светска цел: да слуша.
Безброй възлови точки, пръснати по цялото земното кълбо, събираха поток дигитална информация. Той прихващаше повече от четиридесет процента от целия трафик на световната мрежа, повече от деветдесет процента от разговорите по клетъчните телефони, буквално всички радио и телевизионни емисии, много от разговорите по кабел, голяма част от потока данни от правителствените и корпоративни локални и частни мрежи.
Този дигитален порой постъпваше в реално време в М455РР със скорост шестнадесет терабита в секунда.
Компютърът само слушаше.
Слушаше, разбирайки почти всеки известен език на земята, всеки диалект, всеки протокол, като използваше почти всеки компютърен алгоритъм, написан да анализира език. Но това не беше всичко: М455РР бе първият компютър, пригоден да използва нова, високо класифицирана форма на анализи на данни, позната като „Статърлоджик“. Статърлоджик беше развит от съвременни теоретици в областта на кибернетиката и програмирането в разузнавателните служби като начин да се заобиколят огромните рифове на изкуствения интелект, които бяха разбили надеждите на толкова много компютърни програмисти през последното десетилетие. Статърлоджик представляваше напълно нов начин за следене на информация. Вместо да се опитва да симулира човешки интелект, както неуспешно го прави изкуственият интелект, Статърлоджик оперираше с изцяло нова логика, която не беше нито машинен, нито изкуствен интелект.
Дори със Статърлоджик не можеше да се каже, че компютърът „разбира“ онова, което чува. Ролята му се състоеше предимно в това да идентифицира „разговори от взаимен интерес“ или РВИ — на жаргона на операторите — и да го препраща на човек за рецензия.
Повечето от тези РВИ, които излизаха от М455РР, бяха имейли и телефонни разговори по клетъчни телефони. Последните бяха разпределени между сто двадесет и пет души слушатели. От тях се искаха огромни познания, отлично владеене на език или диалект според случая, и почти нечовешка интуиция. Да си добър „слушател“ беше изкуство, а не наука.
В 11:04.34.98 източно време, четири минути от един единадесетминутен разговор по клетъчен телефон, модул 3656070 на М455РР го идентифицира като потенциален „разговор от взаимен интерес“, РВИ. Компютърът, който бе хванал разговора в началото, го превъртя и започна да го анализира още в движение. Когато съобщението приключи в 11:16.04.58, вече бе преминало през серия алгоритмични филтри, които бяха направили лингвистичен и концептуален анализ, като разглеждаха подробно гласовите флексии за дузина психологически маркери, включително стрес, възбуда, гняв, увереност и страх. Специални програми идентифицираха субекта, който звъни, и реципиента и после изследваха стотици бази данни, за да намерят всяка частица персонална информация за двамата събеседници, която съществуваше в мрежата в електронна форма независимо в кой край на света се намира.