— Да. О, да. Няма защо да чакаме, скъпа. Сега или никога.
Панталонът му се свлече. Още няколко прошумолявания и бельото го последва.
Тя погледна безсилно нагоре. Ето го, стоеше пред нея гол, възбуден, с малък ключ в едната ръка и оръжие в другата. Главата й клюмна.
— Моля те, недей. — Тялото й потрепери и се отпусна безжизнено, безпомощно.
— Искаш да кажеш: Моля те, направи го. — Той пристъпи още една крачка, стисна лявата й китка и вкара ключа в белезниците. След това се наведе и зарови нос в косите й. Можеше да чуе дишането му. Спусна устни към врата й, небръснатата му брада стържеше бузите й. Знаеше, че сега ще разкопчее лявата й китка. После — останалите белезници.
Тя зачака, оставайки все така отпусната. Кратко изщракване при завъртането на ключа и стоманената гривна падна. В този момент с цялата сила, на която бе способна, тя го халоса с лявата си ръка, избивайки оръжието му. Беше движение, отрепетирано в съзнанието й стотици пъти и той се оказа неподготвен. Пистолетът излетя. Без да губи време, тя започна да удря лицето му и да го дращи — беше изпилила върховете на ноктите си в скалата и сега се опитваше да ги забие колкото се може по-дълбоко в плътта му.
Той залитна назад с вик и вдигна ръце да се предпази, когато фенерчето му падна. Ръката й незабавно се озова върху заключената белезница. Да! Ключът стоеше още там, наполовина превъртян. Тя го измъкна, отключи крака си и го ритна в корема в момента, когато той се изправяше. Отключи другия си крак, после дясната ръка.
Свободна!
Беше успял да се изправи на колене и кашляше; протегна ръка към оръжието, което бе изпуснал.
С още едно движение, което си бе представяла безброй пъти през изминалите няколко часа, тя се наведе към масата, грабна с една ръка кибритената кутийка, а с другата блъсна керосиновия фенер на пода. Той се разби и потопи пещерата в пълен мрак. Сали се прилепи към пода точно в момента, когато той стреля по нея — изстрелът прозвуча оглушително в тясното пространство.
Последва гневен вик:
— Кучка!
Тя се наведе и запълзя бавно натам, накъдето си спомняше, че се намира вратата. Вече знаеше, че не може да избяга от мината през другия тунел — беше го чула да заключва решетката. Единствената й надежда беше да влезе по-навътре в мината и да открие втори изход — или място, където да се скрие.
— Ще те убия! — долетя задавеният вик, последван от нов изстрел в тъмнината. Дулото просветна и запечата върху ретината й образа на гол мъж с оръжие, който се мяташе наоколо побеснял, с гротескно изопачено тяло, покрито от татуировката на динозавъра.
Блясъкът на дулото й показа пътя към вратата. Тя сляпо си запроправя път натам и запълзя по тунела колкото може по-бързо. След малко се осмели да рискува и запали една кибритена клечка. Напред двата тунела се сливаха. Бързо хвърли клечката и побягна в другото разклонение, като се молеше то да я изведе на сигурно място навътре в мината.
10.
Айън Корвъс чакаше в едно свободно такси срещу музея, когато най-сетне видя слабата момичешка фигура на Мелъди, която се придвижваше по алеята след изхода на музейната охрана. Той погледна часовника си: беше полунощ. Здравата се бе застояла, няма що. Видя миниатюрната й фигурка да завива наляво към Сентръл Парк Уест, към жилищната част на града. Не се и съмняваше, че се прибира с метрото в някое мрачно и неуютно студио в Горен Уестсайд.
Той се прокле отново за глупостта си. Още в началото на разговора им тази вечер бе осъзнал огромната грешка, която е направил. Беше хвърлил в ръцете на Мелъди едно от най-важните научни открития на всички времена, а тя бе поела в ръка щафетата и тичаше сега с нея към финала. Разбира се, като по-старши, неговото име щеше да е първо в статията, но лъвският пай от признанието щеше да се падне на нея и никой не можеше да се излъже, че по-голямата част от работата е свършила тя. Тя щеше да помрачи, ако не и да засенчи напълно неговата слава.
За щастие, съществуваше просто решение на проблема му и Корвъс се поздрави, че е помислил за това, преди да стане прекалено късно.
Той изчака Мелъди да изчезне в мрака на Сентръл Парк Уест, хвърли една петдесетачка на таксиметровия шофьор и излезе от колата. Прекоси улицата и тръгна към входа за охраната, показа картата си, кимна няколко пъти и след десет минути стоеше в лабораторията по минералогия, срещу заключеното й хранилище. Мушна специалния си ключ в ключалката и изпита невероятно облекчение при вида на дисковете, дискетите и подготвените срези и препарати от образеца, подредени спретнато по местата им. Учуди се, че е успяла да свърши толкова много работа през тези пет дни, да извлече толкова много информация от образеца, информация, за разчепкването, на която мнозина учени биха загубили години.