— Защо не попиташ Скарпета за това?
— Чувствам, че едно огромно шибано „НЕ“ ми идва на езика.
— Нека да поговорим за това, а не да го изявяваме.
Доставяше й удоволствие да се чува, че го казва. Напомняше й за рекламите на нейното радиошоу: „Да поговорим“ с доктор Селф.
— Какво точно стана днес? — обърна се тя към Марино.
— И питате! Натъкнах се на една жена с взривена глава. И познайте кой е детективът по случая?
— Мисля, че си ти, Пит.
— Не съвсем — троснато отвърна той. — Ако беше в доброто старо време, със сигурност щях да съм аз. Казах ви и преди. Мога да съм следовател и да помагам на докторката. Но не мога да водя цялото разследване, освен ако правоимащата институция не ми прехвърли случая, а Реба никога няма да го направи. Тя си няма ни най-малка представа за нещата, но ме мрази.
— Доколкото си спомням, и ти не храниш добри чувства към нея, поради което тя се държала непочтително, искала да те унижи и други такива според това, което си ми казал.
— Не бива да е детектив — възкликна той, като цялото му лице почервеня.
— Разкажи ми за това.
— Не мога да говоря за работата си. Дори с вас.
— Не питам за подробности по случаите или разследването, макар че можеш да ми кажеш всичко, което пожелаеш. Казаното в тази стая си остава тук.
— Освен ако не сте в ефир или в онова ново телевизионно шоу, което водите.
— Сега не сме в ефир или по телевизията — каза тя с поредната усмивка — но ако искаш да участваш в някое от предаванията, мога да го уредя. Ще бъдеш много по-интересен от доктор Еймъс.
— Кучи син! Гъзолизец!
— Пит! — предупреди го тя, мило, разбира се. — Знам, че и него не харесваш и мислиш, че и той ти има зъб. Но тук няма микрофони, няма камери, тук сме само ти и аз.
Той се огледа, сякаш да се увери, че казва истината, и рече:
— Не ми хареса, че тя разговаря с него пред мен.
— Приемаме, че „тя“ е Скарпета, а „него“ е Бентън, нали?
— Вика ме на среща, а после вдига телефона и разговаря с него пред мен.
— Долу-горе същото, което изпитваш и когато се включи моят телефонен секретар.
— Можеше да му се обади, когато ме няма. Нарочно го направи.
— Товай е навик, нали — каза доктор Селф. — Да намесва любовника си в нещата, и то пред теб, при положение че сигурно знае как се чувстваш от това, че ревнуваш.
— Да ревнувам ли? От този шибаняк? Той е едно богаташко копеле, бивш кариерист профайлър във ФБР.
— И двамата знаем, че това не е истина. Той е съдебен психолог към Харвардския университет и е от изтъкнато семейство от Нова Англия. Звучи ми доста впечатляващо.
Тя не познаваше Бентън лично. Но би искала да се запознае с него, да го покани в своето шоу.
— Той е отживелица. Хората, на които им е минало времето, преподават.
— Мисля, че не само преподава.
— Казвам ви, отживелица е.
— Изглежда повечето хора, които познаваш, са отживелици. Включително Скарпета. И за нея каза същото.
— Казвам това, което виждам.
— Питам се, дали и ти не се чувстваш като отживелица.
— Кой? Аз ли? Майтапите ли се? Аз мога да вдигна от лежанка два пъти собственото си тегло, а онзи ден бягах и на пътечката. За пръв път от двадесет години насам.
— Времето ни почти изтече — напомни му тя отново. — Да поговорим за твоя гняв към Скарпета. Става въпрос за доверие, нали?
— Става въпрос за уважение. За това, че се отнася с мен като с боклук и лъже.
— Чувстваш, че е престанала да ти вярва, откакто стана онзи инцидент в Ноксвил, на онова място, където изследват трупове. Как се казваше? Лаборатория за изследване на разложението или нещо такова.
— Ферма за трупове.
— А, да.
Каква интересна тема за дискусия в шоуто: Фермата за трупове не е санаториум. Какво е смъртта? „Да поговорим“ с доктор Селф.
Вече виждаше как тече рекламата.
Марино погледна ръчния си часовник, като бавно и целенасочено вдигна дебелата си китка, за да види как са с времето, сякаш въобще не се притесняваше, че то почти е свършило, и дори искаше да е така.
Доктор Селф не се заблуди.
— Страх — започна тя своето финално резюме. — Екзистенциален страх, че не важиш, че нямаш значение, че ще останеш напълно сам. В края на деня, в края на бурята. Когато всичко свърши. Страшно е, когато нещата свършват, нали? Парите свършват. Здравето ни напуска. Младостта си отива. Любовта ни изоставя. Може би и твоите отношения е доктор Скарпета ще приключат? Може би, в крайна сметка, и тя ще те отхвърли?
— Няма какво да приключва, освен работата, а тя няма да свърши, защото хората са кретени, които ще продължат да се избиват и много след като аз вече съм с ангелски крилца. Вече няма да идвам тук и да слушам тези глупости. Постоянно ми говорите за докторката. Смятам за очевидно, че проблемът ми не е в нея.