Момчетата лежаха на тревата до басейна и не помръдваха, а той ги върза с телефонни кабели и им запуши устите с кухненски кърпи, макар те да не даваха никакви признаци на живот. После накара Ев и Кристин да отидат в тъмното до комбито.
Ев шофираше.
Кристин седеше на предната седалка, а той беше отзад, с опряно дуло на пушката в главата й.
Със студен и тих глас казваше на Ев накъде да кара.
„Ще ви отведа на едно място, а после ще се върна за тях“ — каза той с тихия си студен глас, докато Ев караше.
„Само се обадете на някого — примоли се Кристин. — Трябва да се откарат в болница. Моля ви, не ги оставяйте там да умрат. Та те са деца.“
„Казах, че ще се върна за тях.“
„Някой трябва да се погрижи за тях. Те са просто момченца. Сирачета. И двамата им родители са мъртви.“
„Хубаво. Значи няма на кого да липсват.“
Гласът му беше студен, монотонен и нечовешки, глас, лишен от всякакво чувство или емоция.
Спомняше си, че по пътя имаше табели за Неапол. Значи пътуваха на запад, към Евърглейдс.
„Не мога да карам без очила“, каза Ев, а сърцето й биеше така учестено, сякаш щеше да изскочи от гърдите й. Едва си поемаше дъх. И когато на няколко пъти навлезе в банкета, той най-сетне й даде очилата, но после отново ги взе, когато пристигнаха на това тъмно прокълнато място, където беше и до днес.
Скарпета напръска стените на банята и по тях засияха следи от полукръгови движения, бръски и пръски, които не се виждаха при светната лампа.
— Някой е почистил — обади се Луси в мрака.
— Ще спра, за да не съсипем кръвта, ако е това. Засне ли всичко?
— Да — отвърна Луси и светна.
Скарпета извади един комплект за тестване на кръвни проби и попи местата по стената, където луминолът реагираше. Завираше памучното връхче в порите на бетона, където кръвта може да се е задържала дори след измиване. С медицинска пипета капна от химическия разтвор върху тампона и той се оцвети в яркорозово, потвърждавайки, че това, което засияваше по стената, може да е кръв, човешка кръв. Но трябваше да се провери и в лаборатория.
Ако се окажеше кръв, тя не би се учудила да е стара кръв, на две години и половина. Луминолът реагираше на хемоглобина в червените кръвни телца и колкото по-стара беше кръвта, толкова повече се окисляваше и толкова по-силна беше реакцията. Тя продължи да попива със стерилна вода, като събираше пробите, прибираше ги в отделни пликове, запечатваше ги и ги надписваше.
Това продължаваше вече час и на двете с Луси им беше горещо в защитното облекло. Чуваха Лари от другата страна на вратата как ходи насам-натам из магазина. Няколко пъти и телефонът му звънна.
Върнаха се в склада и Луси отвори едно масивно черно куфарче, откъдето извади ултравиолетовата лампа за обработка на местопрестъпления. Това беше портативен правоъгълен метален уред със странични входове, високоинтензитетна халоидна лампа с подвижно рамо, което приличаше на лъскав метален маркуч, снабдено с потенциометър, чрез който можеше да се променя дължината на вълната. Тя включи уреда, пусна го от копчето и вентилаторът забръмча. Нагласи интензитета, като избра дължина на вълната 455 нанометра. И двете си сложиха оранжеви очила, които подобряваха контраста и предпазваха очите им.
Изгасиха светлината и Скарпета понесе уреда за дръжката, като бавно движеше синята светлина в полукръг над стените, рафтовете и пода. Не винаги кръвта и другите подобни вещества, които реагираха на луминол, реагираха и на променлив светлинен източник и сега местата, които неотдавна луминесцираха, бяха тъмни. Но няколко малки петънца на пода заискриха в яркочервено. Отново на светната лампа Луси намести статива и сложи на фотоапарата оранжев филтър. Изгасиха и тя засне флуоресциращите червени петна. Отново светнаха и петната едва се виждаха. С просто око не бяха нищо повече от мръсотия по мръсния под, но през лупата Скарпета забеляза съвсем лек нюанс на червено. Каквото и да беше това вещество, то не се разтваряше в дестилирана вода, а тя не искаше да ползва разтворител, за да не го повреди.
— Трябва ни проба — каза Скарпета.
— Веднага се връщам.
Луси отвори вратата и извика Лари. Той беше зад щанда и говореше по телефона и когато вдигна поглед към нея и я видя цялата в белите защитни дрехи, видимо се сепна.