Жертвата изглеждаше като ужасно произведение на садистична порнография, лежеше по гръб, с разперени ръце и крака, около ханша й бяха увити като памперс чифт бели окървавени панталони, а вместо липсващото лице бяха поставени като маска чифт изцапани с фекалии бели бикини, леко окървавени, с две изрязани дупки за очите. Той се облегна назад в стола и се замисли. Щеше да е прекалено опростенческо да приеме, че убиецът го е направил само за да шокира. Имаше и друго.
Този случай му напомняше нещо.
Замисли се за нагънатите като памперс панталони. Бяха обърнати с опакото навън, което предполагаше няколко възможности. В някакъв момент може би е била накарана да ги, свали, а после ги е обула отново. Убиецът може да ги е свалил, след като е умряла. Бяха ленени. Малко хора в Нова Англия биха обули бели ленени панталони по това време на годината. На една от снимките, където панталоните бяха сложени на покрита с хартия аутопсионна маса, видът на кървавите петна беше показателен. Панталоните бяха целите в тъмнокафява кръв отпред, от коляното нагоре. Под коляното имаше само няколко петна. Бентън си представи как е стояла на колене, когато е била застреляна. Опита да се обади на Скарпета. Тя не вдигаше телефона.
Унижение. Контрол. Пълно сриване, превръщане на жертвата в напълно беззащитно същество, беззащитно като бебе. С качулка на главата като за екзекуция. С качулка като военнопленник, жертва на мъчения, на терор може би. Убиецът вероятно пресъздаваше нещо от своя собствен живот. От своето детство, най-вероятно. Сексуален тормоз вероятно. Садизъм може би. Много често случаят беше такъв. Прави на другите това, което е правено с теб. Отново опита да се свърже със Скарпета и отново не успя.
Мисълта за Базил се промъкна в съзнанието му. Той беше нагласявал някои от своите жертви, подпирал ги на нещо, в един случай на стената в дамската тоалетна на магистрална отбивка. Бентън си припомни мислено снимките от местопрестъпленията и аутопсиите на жертвите на Базил, онези, за които се знаеше, и видя в съзнанието си окървавените лица с избодени очи. Може би това беше приликата. Дупките за очи в бикините напомняха за избодените очи на жертвите на Базил.
Но може би това, което не му даваше мира, беше качулката. Да поставиш качулка на някого означаваше, че си в пълно надмощие над този човек, че го лишаваш от всякаква възможност за самозащита или бягство, че можеш да го тормозиш, да го измъчваш, да го наказваш. Никоя от жертвите на Базил не беше е качулка, поне тези, за които се знаеше, но при подобни случаи винаги имаше много неизвестни за действията при едно садистично убийство. Жертвите не можеха да разкажат.
Бентън се притесняваше, че може би прекарваше твърде много време в съзнанието на Базил.
Отново набра Скарпета.
— Аз съм — каза той, когато тя вдигна.
— Тъкмо се канех да ти се обадя — каза тя направо, със студен и леко треперещ глас.
— Разстроена си.
— Ти започни, Бентън — каза тя със същия глас, който почти не приличаше на нейния.
— Плакала ли си? — попита той, като не разбираше защо тя се държи така. — Исках да поговорим за случая, който имаме тук.
Тя беше единственият човек, който можеше да го накара да се почувства така. Уплашен.
— Надявах се да поговорим за този случай. Тъкмо в момента го разглеждам.
— Радвам се, че има нещо, за което искаш да поговориш с мен — отвърна Скарпета, като натърти думата „нещо“.
— Какво става, Кей?
— Луси — каза тя. — Това е, което става. Знаел си за състоянието й от година. Как можа да постъпиш така с мен?
— Значи ти е казала — рече той, като потърка челюстта си.
— Сканирали са я в твоята проклета болница, а ти не си ми казал и дума за това. Но знаеш ли какво? Тя е моя племенница, не твоя. И нямаш никакво право…
— Тя ме накара да обещая.
— Нямала е никакво право.
— Разбира се, че имаше, Кей. Никой не можеше да разговаря с теб без нейно съгласие. Дори лекарите й.
— Но на теб е казала.
— Защото е имала основателна причина…
— Това е много сериозно. Трябва да се справим някак. Не знам дали мога да ти вярвам вече.
Той въздъхна, а стомахът му беше свит на топка. Рядко се караха, но когато се случеше, беше ужасно.
— Ще затварям — каза тя. И повтори: — Трябва да се справим с това.
Затвори, без да се сбогува, и за момент Бентън остана като вцепенен на стола. Гледаше замаяно поредната ужасяваща снимка на екрана пред себе си, а после започна разсеяно да цъка с мишката из файловете по случая, прочете няколко доклада, прегледа рапорта, който Тръш му беше написал и въобще правеше всичко възможно да разсее мислите си от разговора.