Робърт присви очи.
— В какъв смисъл?
Рики погледна часовника си, приближи се до вратата на кабинета и подаде глава навън.
— Госпожо Колинс, ако някой се обади, кажете му, че съм отишъл да обядвам. — Затвори и предложи: — Моля, седнете.
Хънтър се настани на единия от двата стола пред бюрото. Ронда предпочете да се облегне на рамката на прозореца.
— Андрю беше… тъжен през повечето време — каза Рики и седна зад бюрото си.
— Казвал ли ви е защо?
— Родителите му непрекъснато се караха и това го разстройваше. Той беше много близък с майка си.
— И не толкова близък с баща си?
— Беше близък и с него, но повече говореше за майка си.
Мобилният телефон на Робърт започна да вибрира в джоба му. Той дискретно погледна екранчето. Обаждаше се Уитни Майърс. Пъхна телефона обратно в джоба си, без да отговори. По-късно щеше да й позвъни.
— Децата винаги говорят за майките си — обади се Ронда.
— Не — поклати глава брат й. — Не и по начина, по който говореше Андрю. Той говореше за нея така, сякаш тя беше богиня и не можеше да направи нищо лошо.
— Идеализираше ли я?
— Да. Издигаше я на пиедестал. И когато тя беше тъжна, и Андрю беше много тъжен. — Рики започна да си играе с един кламер. — Знам, че понякога е виждал майка си да плаче и това го е измъчвало. — Рики нервно се усмихна. — Той я наблюдаваше често… по странен начин.
Ронда наклони глава на една страна.
— Какво означава това?
Очите на брат й се стрелнаха от нея към Хънтър, чието лице беше безизразно.
— Андрю ми каза за тайното си място. Знам, че той прекарваше много време там.
Робърт знаеше, че тайното или специалното място не е нещо необичайно за децата, особено за такива като Андрю — тъжни, тихи и с малко приятели — онези, които хулиганчетата обичат да закачат. Това беше уединено място, където те се измъкваха от всичко и от всеки, който ги разстройваше. Място, където се чувстваха в безопасност. Но ако детето започнеше все по-често да се усамотява там, това означаваше, че изпитва все по-голяма потребност от изолация — от всеки и от всичко. И последиците можеха да са сериозни.
— Това не е толкова лошо — отбеляза Ронда. — Аз и приятелите ми също имахме тайно място, когато бяхме малки.
— Но не е било като тайното място на Андрю — възрази Рики. — Поне се надявам, че не е било такова. Един ден той ме заведе там. Накара ме да обещая, че няма да кажа на никого.
— И? — подкани го сестра му.
Хънтър зачака.
Рики отмести поглед встрани.
— Бях забравил за онова място. — Той погледна Робърт. — Беше уединена част на тавана в дома му. Таванът беше пълен с кашони с боклуци и стари мебели. Много неща бяха натрупани като преграда, която разделяше тавана на две. Ако се качиш по стълбите в къщата, виждаш само едната част. Другата беше напълно скрита от бариерата от непотребни вещи. Дори не можеше да стигнеш до нея, ако не разместиш нещата. А те бяха много.
— И това ли беше тайното място на Андрю? — попита Ронда.
— Да.
— Но ти каза, че никой не можел да стигне дотам.
— Не и през къщата — поясни Рики. — Андрю се катереше по решетката с увивните растения по външната стена и се вмъкваше през кръгло прозорче на покрива.
— Покрива?
— Да. Беше много добър. Катереше се като Спайдърмен.
— Какво толкова му беше странното на тайното му място на тавана? — попита Ронда.
— Намираше се точно над спалнята на родителите му. Андрю каза, че когато те са там, чува всичко.
— Боже мой! — Сестра му направи гримаса. — Мислиш, че Андрю ги е слушал, докато се любят?
— Нещо повече. Спомняш си къщата им, нали?
Тя кимна.
Рики се обърна към детектива:
— Беше старомодна дървена къща с висок таван. Андрю беше изстъргал пролуки на различни места между дъските на пода. Знам, защото ми ги показа. През дупките виждал цялата спалня и шпионирал родителите си.
— Не. — Ронда отвори широко очи. — Това е отвратително. Извратено хлапе. — Тя потрепери.
— Но най-много се уплаших, когато в ъгъла видях памук и парцали, изцапани с кръв — продължи той.
— Кръв? — едновременно попитаха Робърт и Ронда.
Рики кимна.
— Попитах го и Андрю ми каза, че кръвта е текла от носа му.
Хънтър се намръщи.
— Когато беше по-малък, Андрю се разболя много тежко от грип и това увреди капилярите в носа му. Знам, че е истина, защото му се случи няколко пъти в училище. Започнеше ли да киха или ако издухаше носа си малко по-силно, потичаше му кръв.