Получи първата си акустична китара за десетия си рожден ден. Баща й я купи като подарък от гаражна разпродажба. Беше стара и издраскана и звучеше по-скоро като умиращо куче, отколкото като музикален инструмент. Но дори на тази ранна възраст Джесика разбираше, че баща й е похарчил пари, които не може да си позволи, само за да й достави удоволствие. Беше щастлива.
Интересът й към китарата беше започнал две години преди това. Като всеки друг следобед, преди да се разболее, майка й я беше завела в парка близо до къщата, където живееха. В онзи ден там имаше стар чернокож мъж, който свиреше на китара само на няколко метра от пейката, на която майка й обичаше да сяда. Вместо да тича наоколо с другите деца като друг път, Джесика седна на тревата пред стареца и цял следобед го гледа как свири, хипнотизирана от звуците, които излизаха от шестте струни.
Чернокожият старец никога повече не дойде в парка, но Джесика не го забрави. Седмица по-късно майка й се разболя. Болестта се разви бързо, разяде я отвътре и я превърна от усмихната, жизнена жена в неузнаваема торба от кожа и кости. Бащата на Джесика линееше заедно със съпругата си и депресията му се засилваше наред с напредъка на заболяването й. Едва се издържаха със заплатата му на чиновник в супермаркет, а два месеца преди жена му да се разболее, той загуби работата си.
Майката на Джесика почина в деня, след като лекарите най-после откриха, че страда от рядко срещан злокачествен тумор.
Последният щастлив спомен на Джесика за майка й беше онзи ден в парка, когато двете слушаха стареца с китарата.
Тя се привърза към китарата, сякаш споменът живееше във всяка нота, която изтръгваше от струните. Нямаше пари за уроци, списания или учебници по музика, но прекарваше всяка възможна секунда с любимия си инструмент. Скоро си създаде свой уникален стил на почукване и подръпване на струните, изследвайки всеки звук, който издаваше китарата. Научи се да свири като никой друг. Щом стана на тринайсет, малка независима звукозаписна компания от Южен Лос Анджелис й предложи да запише плоча. Чрез тях Джесика издаде шест албума и направи безброй турнета през годините. Тя стана известна и уважавана на джаз сцената, но музиката й беше прекалено оригинална и самобитна, за да бъде излъчвана от най-популярните радиостанции.
Преди три години управителят на звукозаписната компания реши да се върне към основните неща, записа няколко видеоклипа на Джесика, докато свири сама, и ги качи в Ю Туб. Заложи както на таланта, така и на красотата й.
Джесика беше поразително хубава — висока метър шейсет и пет, с гъвкаво тяло на балерина, права, дълга до раменете черна коса, магнетични тъмнокафяви очи, сочни устни и безупречна кожа — и привличаше погледи навсякъде, където отидеше.
Рискът се оправда, но дори продуцентът не очакваше такъв голям успех. От уста на уста и чрез социалните мрежи видеоклиповете на Джесика се прочуха в целия свят. Над един милион посещения само през първия месец поставиха името й на първата страница в Ю Туб като най-гледан клип. Днес албумите й се продаваха и сваляха от интернет като на най-популярните, световноизвестни поп групи.
Вниманието й отново се насочи към хола. На стъклената масичка пред нея имаше празна чиния и изпита до половината бутилка червено вино. Тя си спомни, че е вечеряла сама, и най-после осъзна реалността. Марк не беше там. И нямаше да се върне скоро.
Джесика и Марк се бяха запознали в клуба „Каталина“ на Сънсет Булевард преди две години след един от концертите й. Тя седеше до бара, заобиколена от почитатели и неколцина музикални репортери, когато забеляза, че някой се мотае около сцената. Той беше висок, с широки рамене и атлетично телосложение. Дългата му черна коса беше завързана на опашка. Но не красивата му външност привлече вниманието на Джесика, а интересът, с който той разглеждаше китарата й.
Тя се извини и се приближи до него, като се чудеше какво толкова интересно има в инструмента й. Марк беше учил класическа китара, но вместо да тръгне по този път, създаде хардрок група. Наричаха се „Прах“ и само преди няколко дни бяха подписали първия си договор за издаване на албум.
Разговорът се превърна във вечеря на Сънсет Стрип. Марк беше забавен, интелигентен и очарователен. Последваха няколко срещи и осем месеца по-късно двамата наеха голям тавански апартамент в Бърбанк.