— За бога — избухнах. — Какво ти стана?
— Не знам за какво говориш.
— Държа се отвратително. Абсолютно отвратително и знаеш много добре за какво говоря.
Той профуча в тъмнината по булевард „Едгар Хувър“ и се отправи към магистралата, ровейки в джоба си за цигарите.
— Джанет вероятно никога повече няма да пожелае да е в една и съща компания с теб — продължих. — А и не бих обвинявала Луси, ако тя също започне да те избягва. Срамота е. Тъкмо бяхте станали приятели.
— Само защото съм й дал няколко урока по стрелба, това не означава, че вече сме приятели — отвърна той. — Моето мнение е, че тя е разглезен келеш, какъвто винаги си е била, и прекалено голяма умница. Да не говорим, че не одобрявам нейния тип, а и със сигурност не разбирам защо й позволяваш да прави тези неща.
— Какви неща? — запитах още по-ядосана.
— Някога била ли е с мъж? — погледна Марино към мен. — Имам предвид поне веднъж?
— Нейният личен живот не ти влиза в работата — отговорих. — И няма нищо общо с държането ти тази вечер.
— Глупости. Ако Кари не беше гадже на Луси, вероятно взломът в АИП никога нямаше да се осъществи и сега Голт нямаше да броди из компютъра ни.
— Това е абсурдно изказване и не почива на никакви реални факти — казах. — Смятам, че Кари би свършила работата си независимо дали с или без помощта на Луси.
— Казвам ти — продължи Марино, като издуха дима от цигарата си през отворения прозорец. — Обратните направо скапват света.
— Господ да ни е на помощ — отвърнах отвратена. — Говориш съвсем като сестра ми.
— Смятам, че би трябвало да изпратиш Луси някъде. Да й осигуриш някаква помощ.
— Марино, престани. Твоето мнение се базира на невежеството ти. Изпълнен си с омраза. Ако племенницата ми предпочита жени вместо мъже, защо това толкова те плаши?
— Не ме плаши ни най-малко. Просто е неестествено.
Той изхвърли цигарата си през прозореца. Тя проблесна за секунда в нощта и угасна.
— Хей, не че не разбирам. Факт е, че много жени се забавляват една с друга просто защото не могат да се надяват на нещо по-добро.
— Разбирам — казах. — Факт. Е, кажи ми, такъв ли е случаят с Луси и Джанет?
— Тъкмо затова ти препоръчвам да им помогнеш, защото има надежда. Лесно могат да си намерят мъже. Особено Джанет, като се има предвид фигурата й. Ако не бях толкова обвързан, сигурно и аз щях да я поканя да излезем.
— Марино — казах изморено, — остави ги на мира. Така поставяш нещата, че всички да те мразят и избягват. Ще започнеш да изглеждаш като истински глупак. Никоя от типа на Джанет няма да иска да излезе с теб.
— Тя губи. Може би ако имаше подходящия опит, щеше да се оправи. Не смятам, че това, което жените вършат една с друга, е истинското нещо. Нямат дори идея какво изпускат.
Мисълта, че Марино се смята за експерт по нуждите на жените в леглото, беше толкова абсурдна, че забравих гнева си и се разсмях.
— Струва ми се, че трябва да помогна на Луси, ясно ли е? — продължи той. — Чувствам се нещо като чичо, нали разбираш? Проблемът й е, че никога не е била около мъже. Баща й умрял. Ти си разведена. Няма братя, а майка й вечно приема разни идиоти в леглото си.
— Това е истина — съгласих се. — И на мен ми се иска върху Луси да имаше положително мъжко влияние.
— Гарантирам ти, че ако беше имало такова, тя нямаше да стане извратена.
— Това не е особено любезна дума — казах. — А и все още не знаем точно защо хората се обръщат по един или друг начин.
— Ти ми кажи — погледна ме Марино. — Ти ми обясни какво се е объркало.
— Първо, въобще не мога да кажа, че нещо се е объркало. В сексуалната ориентация може да има генетически елемент. А може и да няма. Важното е, че това няма значение.
— Значи не ти пука.
Помислих по въпроса за минута.
— Пука ми, защото така животът й ще е по-труден.
— Само заради това? — скептично запита той. — Искаш да кажеш, че не би предпочела тя да е с мъж?
Отново се поколебах.
— Струва ми се, че в този момент просто държа тя да е заобиколена от добри хора.
Марино замълча и продължи да шофира. После каза:
— Съжалявам за тази вечер. Знам, че се държах идиотски.
— Благодаря за извинението — отговорих.
— Истината е, че моите лични работи също не вървят много добре в момента. Ние с Моли се разбирахме чудесно допреди една седмица, когато Дорис се обади.