Отместих поглед. Усетих, че се изчервявам.
— Не разбираш ли, че и ти можеш да бъдеш пречукана като всеки друг? Също като Еди, Сюзън, Джейн и Джими Давила. Голт се е фокусирал върху теб, мамка му. А вероятно той е най-ужасният убиец в този шибан век. — Марино замълча за момент, после попита: — Слушаш ли ме?
Вдигнах очи към него.
— Да — отговорих. — Слушам те и чувам всяка дума.
— Трябва да изчезнеш оттук и заради Луси. Тя никога няма да може да дойде тук, за да те види. А ако нещо ти се случи, как смяташ, че ще й се отрази това?
Затворих очи. Обичах дома си. Бях се трудила толкова усилено за него. Бях работила усърдно и се бях опитвала да съм добра бизнес дама. Предвиденото от Уесли се случваше. Защитата ми щеше да е за сметка на това коя съм и всичко, което имам.
— Значи трябва да се преместя някъде другаде и да похарча всичките си спестявания? — запитах. — Трябва да се откажа от всичко това? — махнах с ръка наоколо. — Трябва да дам на онова чудовище такава власт?
— Освен това не можеш да караш и колата си — продължи Марино, като мислеше на глас. — Ще се наложи да шофираш нещо, което той да не разпознае. Можеш да вземеш моя пикап, ако искаш.
— По дяволите, не — отвърнах.
Марино изглеждаше обиден.
— За мен е нещо страхотно да позволя на някого да използва пикапа ми. Никога не го давам на никого.
— Не е там работата. Искам си живота. Искам да чувствам, че Луси е в безопасност. Искам да живея в собствената си къща и да карам собствената си кола.
Марино стана и ми подаде носната си кърпа.
— Не плача — казах рязко.
— Да, но ще започнеш.
— Не, няма.
— Искаш ли едно питие?
— Да, скоч.
— Мисля, че аз ще пийна един бърбън.
— Не може. Ще шофираш.
— Няма да шофирам — възрази той и отиде зад бара. — Ще се настаня на канапето ти.
По някое време към полунощ му занесох одеяло и възглавница и му помогнах да се настани. Можеше да спи в някоя от стаите за гости, но той предпочиташе да остане пред огъня.
Оттеглих се горе и четох, докато вече не можех да фокусирам редовете. Бях благодарна, че Марино остана вкъщи. Струваше ми се, че никога преди не съм била толкова изплашена. Досега Голт винаги бе получавал това, което искаше. Никога не се бе провалял с някоя от зловещите задачи, които си поставяше. Ако желаеше да умра, не бях убедена, че можех да го избягна. Ако искаше Луси да умре, вероятно и това можеше да постигне.
От последното се страхувах най-много. Бях виждала делата му. Знаех какво прави. Можех да направя диаграма на всяко парче кост и разкъсана кожа. Погледнах към черния деветмилиметров пистолет на нощното ми шкафче и както винаги се зачудих дали ще успея да го достигна навреме. Дали ще спася моя или нечий чужд живот? Огледах спалнята и кабинета до нея и разбрах, че Марино е прав. Не можех да остана тук сама.
Унесох се, разсъждавайки върху това, и засънувах неприятен сън. Някаква фигура с дълга, тъмна роба и лице като бял балон ми се усмихваше вяло откъм старинното огледало. Всеки път, когато минавах покрай огледалото, фигурата ме наблюдаваше с ужасяващата си усмивка. Тя изглеждаше едновременно жива и мъртва, и като че ли нямаше пол. Събудих се внезапно към един часа. Вслушах се в звуците в тъмнината. Слязох долу и чух хъркането на Марино.
Извиках името му тихо. Ритъмът на хъркането не се промени.
— Марино? — прошепнах и се приближих към него.
Той се надигна и сграбчи пистолета си.
— За бога, не ме застрелвай.
— А?
Марино се огледа наоколо. Лицето му изглеждаше невероятно бледо на слабата светлина от огъня. Той осъзна къде е и остави оръжието на масата.
— Не се промъквай зад мен така.
— Не се промъквах.
Седнах до него на канапето. Сетих се, че съм по нощница, а той никога не ме бе виждал така, но не ми пукаше.
— Нещо не е наред ли? — запита той.
Засмях се печално.
— Мисля, че нищо не е наред.
Очите му се отместиха от мен и аз усетих борбата, която водеше със себе си. Винаги бях знаела, че Марино проявява към мен интерес. Но тази вечер положението беше по-лошо, тъй като не можех да се скрия зад стената от бели престилки, униформи, делови костюми и титли. Бях в мека бежова фланелена нощница с голямо деколте. Минаваше полунощ, а той спеше в дома ми.