Срязах ребрата и свалих предната част на гръдния кош.
— Моли не ми разрешава да пуша в къщата и колата й.
— Браво на Моли.
Моли бе жената, с която Марино започна да се среща в Деня на благодарността.
— Как вървят нещата между вас двамата?
— Чудесно.
— Заедно ли ще прекарате Коледа?
— О, да. Ще ходим при семейството й в Урбана. Те приготвят пуйка и изобщо спазват всичките традиции — отговори Марино, изтръска пепелта от цигарата си на пода и замълча.
— Тази работа ще отнеме доста време — казах. — Куршумите са на парченца, както можеш да видиш от снимките.
Марино погледна към зловещите светлосенки, закачени върху кутиите за осветяване из цялата зала.
— Какво е използвал? „Хидра-шок“? — попитах.
— Всички ченгета в наши дни използват „Хидра-шок“. Предполагам, разбираш защо. Вършат чудесна работа.
— Бъбреците му имат леко зърниста повърхност, а пък е доста млад.
— Какво означава това? — любопитно запита Марино.
— Обикновено показва свръхнапрежение.
Той замълча, като вероятно се чудеше дали и неговите бъбреци не изглеждат по същия начин. Подозирах, че наистина е така.
— Ще ми помогнеш много, ако записваш — казах.
— Няма проблем, стига да ми диктуваш всичко буква по буква.
Той отиде до тезгяха и взе бележник и химикалка. Сложи си ръкавици. Тъкмо бях започнала да диктувам тегла и мерки, когато пейджърът му избръмча.
Марино го свали от колана си и го вдигна, за да види добре номера. Лицето му се смръщи. Отиде до телефона в другия край на залата за аутопсии и набра. Говореше с гръб към мен и само от време на време чувах по някоя дума през шума от инструментите. Разбрах, че това, което му съобщават, е лошо.
Когато Марино затвори, аз вадех оловните частици от мозъка и драсках бележки с молив върху празен, окървавен плик от ръкавици. Спрях и погледнах към него.
— Какво става? — запитах.
Смятах, че обаждането е свързано със сегашния ни случай, тъй като станалото тази вечер бе достатъчно лошо.
Марино се потеше, а лицето му стана тъмночервено.
— Бентън ми изпрати 911 по пейджъра.
— Какво ти изпрати? — запитах учудено.
— Това е кодът, който се уговорихме да използваме, ако Голт нападне отново.
— Боже господи — едва прошепнах.
— Казах на Бентън да не си прави труда да ти се обажда, тъй като аз съм тук и лично ще ти съобщя всичко.
Облегнах се на ръба на масата.
— Къде? — попитах напрегнато.
— Намерили са труп в Сентръл Парк. Жена, бяла, вероятно около трийсетте. Изглежда, Голт е решил да празнува Коледа в Ню Йорк.
Очаквах с ужас този ден. Бях се надявала и молила затишието при Голт да продължи завинаги. Надявах се, че може да е тежко болен или да е умрял в някое забутано село, където никой не знае името му.
— Бюрото ни изпраща хеликоптер — продължи Марино. — Веднага щом свършиш с този случай, трябва да потегляме. Мръсното копеле! — извика той и се заразхожда вбесено. — Да се прояви точно на Бъдни вечер! — допълни той гневно. — Нарочно го е направил. Съвсем умишлено е избрал момента.
— Иди и се обади на Моли — посъветвах го, като се опитвах да запазя спокойствие и да работя по-бързо.
— И точно сега съм облечен с тази идиотщина — посочи той официалната си униформа.
— Нямаш ли други дрехи?
— Ще трябва набързо да се отбия до вкъщи и да си оставя пистолета. А ти какво ще правиш?
— Аз винаги държа дрехи тук. Като излезеш, ще имаш ли нещо против да звъннеш в дома на сестра ми в Маями? Луси трябва да е пристигнала там вчера. Разкажи й какво е станало и й обясни, че няма да мога да отида при тях, поне не засега.
Дадох му телефона и той тръгна.
Беше почти полунощ. Снегът бе спрял и Марино се бе върнал. Антъни Джоунс лежеше в хладилника, раните му — стари и нови — бяха документирани за бъдещото ми явяване в съда.
Отидохме до международното летище, застанахме зад пластмасовите стъкла и загледахме как Бентън Уесли се приземява в „Белджет Рейнджър“. Хеликоптерът кацна на малка дървена площадка и от дълбоките сенки излезе цистерна с гориво. Облаците приличаха на прозрачни воали върху пълното лице на луната.
Загледах Уесли, който изскочи от хеликоптера и забърза встрани от въртящите се перки. Усетих гнева в стойката и нетърпението в походката му. Беше висок и изправен и се движеше със сдържана сила, която плашеше хората.