— Отстъпи назад — наредих на Марино.
Удари ни невероятно гореща вълна. Огънят фучеше като зловещ вятър. През квадратния отвор се виждаше истински ад. Тялото, което гореше на плочата вътре, не бе от дълго време там. Дрехите бяха изчезнали, но не и кожените каубойски ботуши. Те пушеха върху краката на детектив Джейкс, докато пламъците облизваха кожата и поглъщаха косата му. Затворих вратата.
Изтичах навън и намерих няколко кърпи в стаята за балсамиране. Марино повръщаше върху купчина метални барабани. Увих ръцете си, задържах дъха си и минах покрай пещта, за да изключа газта. Пламъците замряха веднага. Излетях вън от стаята и грабнах радиото на Марино.
— Помощ! — изкрещях на диспечера. — Помощ!
13.
Прекарах останалата част от сутринта в работа върху две убийства, които не бях очаквала, докато екипът за бързо реагиране оглеждаше сградата. Полицаите претърсваха околностите за синия микробус. Бе изчезнал, докато всички ние търсехме детектив Джейкс.
Рентгеновите снимки показаха, че той е получил невероятно силен удар в гърдите, преди да умре. Ребрата и гръдната кост бяха счупени, аортата му — разкъсана, а пробата на въглеродния едноокис разкри, че когато са го запалили, вече не е дишал.
Изглежда, Голт бе нанесъл един от каратистките си удари, но не знаехме къде е станало нападението. Не можехме да намерим разумно обяснение и на това как един човек може сам да е вдигнал трупа върху носилката. Джейкс тежеше деветдесет килограма и бе висок почти метър и осемдесет, а Темпъл Брукс Голт не бе едър мъж.
— Не разбирам как го е направил — каза Марино.
— Нито пък аз — съгласих се.
— Може с пистолет до главата да го е накарал да легне на количката.
— Ако е лежал, Голт не е можел да го ритне така.
— Може пък да го е ударил с ръка.
— Ударът е бил прекалено силен, за да е така.
Марино замълча за момент.
— Вероятно не е бил сам.
— Страхувам се, че е така — потвърдих.
Беше почти обед. Отивахме към дома на Ламънт Браун, познат като шериф Коледа, в спокойния квартал „Хамптън Хилс“. Намираше се на улица „Кери“, срещу кънтри клуба, където не бяха пожелали господин Браун за член.
— Май шерифите получават доста по-големи заплати от моята — каза Марино иронично, докато паркираше полицейската кола.
— За първи път ли виждаш къщата му? — запитах.
— Минавал съм оттук по време на патрулни обиколки, но никога не съм влизал вътре.
„Хамптън Хилс“ бе странна смесица от палати и скромни къщи, сгушени между дърветата. Тухлената къща на шериф Браун беше двуетажна, с плосък покрив, гараж и басейн. Кадилакът и поршето му бяха все още паркирани на частния път, заедно с многото полицейски коли. Загледах се в поршето. Беше тъмнозелено, старо, но добре поддържано.
— Мислиш ли, че е възможно? — обърнах се към Марино.
— Странно е — каза той.
— Помниш ли номера?
— По дяволите, не.
— Възможно ли е да е бил той — замислих се на глас, като си припомних чернокожия, който ни следеше миналата вечер.
— Не знам, мамка му — каза Марино и излезе от колата.
— Той би ли познал пикапа ти?
— Със сигурност може да е знаел за него, ако е имал желание.
— Ако те е познал, може да е искал да те поизтормози малко — казах, докато вървяхме по тухлената пътека. — Да е искал да те подразни.
— Нямам представа.
— А може пък просто да е виновна расистката ти лепенка. Да е чисто съвпадение. Какво още знаем за него?
— Разведен, с пораснали деца.
Ричмъндски полицай, издокаран в тъмносиньо, отвори предната врата и влязохме в покритото с паркет фоайе.
— Тук ли е Нилс Вандър? — запитах.
— Не още. Самоличностите са горе — каза полицаят.
Имаше предвид отдела за установяване на самоличността, който отговаряше за събирането на улики.
— Искам алтернативен светлинен източник — обясних.
— Да, госпожо.
Марино заговори заядливо, тъй като бе работил в отдел „Убийства“ прекалено много години, за да може да понася търпеливо моткането на другите:
— Имаме нужда от повече хора. Когато журналистите се усетят, тук ще се развихри истински ад. Искам повече коли отпред и да се огради по-широк периметър без достъп до него. Лентите трябва да се преместят до началото на частния път. Трябва да има ленти и около задния двор. Целият шибан имот трябва да се счита за местопрестъпление.