— Интересуват ме последните.
— Има пет сметки от дванадесети до двадесет и първи. Някакво място в Ню Йорк, наречено „Скалета“. Искате ли сумите?
— Каква е средната?
— Ами средната е около осемдесет кинта всеки път. Какво е това, ресторант ли?
— Продължавайте.
— Най-скорошната е… — Той замълча за момент. — Последната е тук, в Ричмънд.
— Кога? — запитах и усетих как пулсът ми се ускорява.
— Петък, двадесет и втори.
Това бе два дни, преди ние с Марино да отидем да подаряваме одеяла на бедните и шериф Коледа да застреля Антъни Джоунс. Бях шокирана от мисълта, че и Голт тогава е бил в града.
— Моля ви, кажете ми за сметките в Ричмънд — казах на Брент.
— Двеста четиридесет и три долара в някаква галерия в „Шокхоу Слип“.
— Галерия? — изненадах се. — Искате да кажете художествена галерия?
„Шокхоу Слип“ се намираше съвсем близо до офиса ми. Не можех да повярвам, че Голт толкова нагло е използвал кредитната ми карта там. Повечето търговци знаеха коя съм.
— Да, художествена галерия — отговори Брент и ми даде името и адреса.
— Можете ли да ми кажете какво е било купено?
Последва кратко мълчание.
— Доктор Скарпета, сигурна ли сте, че не мога да ви помогна по някакъв начин?
— В момента ми помагате. Много ми помагате.
— Добре, да видим. Не, покупката не е отбелязана. Съжалявам.
Той изглеждаше по-разочарован дори от мен.
— А другата сметка?
— За „ЮЕС Еър“. Самолетен билет за петстотин и четиринадесет долара. Пътуване от „Ла Гуардия“ до Ричмънд и обратно.
— Имаме ли датите?
— Само на покупката. Ще се наложи да вземете датите на пътуванията от авиолинията. Ето ви номера на билета.
Помолих го да се свърже с мен незабавно, ако в компютъра на банката се появят нови сметки. После погледнах към часовника и отворих телефонния указател. Набрах номера на галерията и телефонът звъня дълго време, преди да се откажа.
После опитах „ЮЕС Еър“ и им съобщих номера на билета, който Брент ми бе дал. Използвайки моята карта „Американ експрес“, Голт бе излетял от „Ла Гуардия“ в седем сутринта в петък, двадесет и втори декември. Беше се върнал с полета в 6:50 същата вечер. Обърках се. Бил е в Ричмънд през целия ден. Какво е правил през това време, освен дето е посетил художествената галерия?
— Проклета да съм — измърморих, когато се сетих за законите в Ню Йорк.
Зачудих се дали Голт е пристигнал тук, за да си купи пистолет, и отново се обадих на авиолинията.
— Извинете — казах и се представих отново. — Рита ли е на телефона?
— Да.
— Говорихме преди минута. Обажда се доктор Скарпета.
— Да, госпожо. Какво мога да направя за вас?
— Преди малко стана дума за един билет. Можете ли да ми кажете дали човекът, който го е използвал, е имал някакъв багаж?
— Моля, изчакайте — каза тя и затропа по клавишите на компютъра. — Да, госпожо. При връщането към „Ла Гуардия“ е регистриран един сак.
— Но не и при излитането оттам?
— Не. При излитането от „Ла Гуардия“ не е имало никакъв багаж.
Голт бе лежал навремето в затвора тук, в града. Не се знаеше с кого се познава, но бях сигурна, че ако е искал да си купи деветмилиметров „Глок“ в Ричмънд, е можел да го направи. Доста престъпници от Ню Йорк идваха тук, за да си купят оръжия. Голт вероятно е поставил пистолета в сака при връщането си в Ню Йорк, а на следващата вечер е застрелял Джейн.
Това говореше за предумишлено убийство, а досега не бяхме разглеждали такава част от уравнението. Всички ние предполагахме, че Голт е срещнал Джейн случайно и е решил да я убие, както бе постъпвал с предишните си жертви.
Направих си чаша горещ чай и се опитах да се успокоя. В Сиатъл бе едва ранен следобед и дръпнах указателя на Националната академия на съдебните лекари от рафта. Прелистих го и намерих номера на главния съдебен лекар на Сиатъл.
— Доктор Менендес? Обажда се доктор Кей Скарпета от Ричмънд — казах, когато той вдигна телефона.
— О — изненадано отвърна той. — Как сте? Честита Коледа.
— Благодаря ви. Съжалявам, че ви безпокоя, но имам нужда от помощта ви.
Той се поколеба.
— Всичко наред ли е? Струвате ми се доста потисната.
— В затруднено положение съм. Сериен убиец, който е вън от контрол — отговорих и си поех дълбоко дъх. — Един от случаите е неидентифицирана млада жена с множество златни коронки.