— Не е неговият — поправих го. — Прилича на неговия, но не е съвсем същият.
— Как разбрахте? — запита Тъкър.
— В джоба има кърпичка. А тя взе кърпичката на Голт, за да попие кръвта по него. А ако върнем лентата, ще видите, че неговият костюм няма капаци на джобовете, а нейният има.
— Да — потвърди Марино. — Точно така е.
Кари се огледа из стаята, пода, леглото, като че ли бе загубила нещо. Беше раздразнена и ядосана. Бях сигурна, че кокаинът й е подействал лошо. Тя продължи да се оглежда около минута и после излезе от стаята.
— Чудя се за какво беше всичко това — каза Тъкър.
— Почакайте — каза Марино.
Той превъртя филма и Кари отново се появи. Тя започна да претърсва стаята намръщено, дръпна завивките от леглото и погледна под кървавата възглавница. После клекна и погледна под леглото. Избухна в нецензурни ругатни и продължи да търси.
— Побързай — долетя отдолу нетърпеливият глас на Голт.
Кари се огледа в огледалото и пооправи косата си. За момент се вторачи право в камерата отблизо и аз се изненадах от скапания й вид. Навремето я бях помислила за красива заради свежия й тен, идеалните черти и дългата кестенява коса. Съществото, което стоеше пред нас сега, беше мършаво, със стъклени очи и грозна бяла коса. Тя закопча сакото си и излезе от спалнята.
— Какво мислите за това? — обърна се Тъкър към Марино.
— Не знам. Гледах я около десет пъти, но не мога да загрея.
— Загубила е нещо — намеси се Уесли. — Това е очевидно.
— Може да е било последна проверка — каза Марино. — Да се увери, че нищо не е пропуснато.
— Например някоя видеокамера — вметна сухо Тъкър.
— Не й е пукало дали нещо е пропуснато — каза Уесли. — Тя остави кървавата кърпичка на Голт на пода.
— Да, но и двамата носеха ръкавици — каза Марино. — Бих казал, че и двамата са доста предпазливи.
— Бяха ли откраднати някакви пари от къщата? — запита Уесли.
Марино отговори:
— Не знаем точно колко. Но портфейлът на Браун беше изпразнен. Вероятно липсват и оръжия, дрога, мангизи.
— Изчакай малко — прекъснах го. — Пликът.
— Какъв плик? — запита Тъкър.
— Не го сложиха в джоба му. Наблюдавахме ги как го обличат и го закопчават в чувала, но не видяхме плика. Върни го. Нека видим пак онази част, за да се уверя, че съм права.
Марино превъртя касетата и върна сцената с Кари и Голт, които изкараха трупа от стаята. Браун определено беше затворен в чувала без розовата бележка, която бях намерила в горния джоб на пижамата му. Замислих се за всички други бележки, които бях получила и за проблемите на Луси с КАИН. Пликът беше адресиран до мен и с марка, като че ли авторът бе възнамерявал да го пусне по пощата.
— Вероятно точно това не е могла да намери Кари — казах. — Може тя да ми е изпращала писмата. Възнамерявала е да изпрати и това, което обяснява защо е адресирано и има марка. После, без тя да знае, Голт го е сложил в джоба на пижамата на Браун.
Уесли запита:
— Защо Голт би направил подобно нещо?
— Вероятно е знаел какъв ще е ефектът — отговорих. — Знаел е, че аз ще го видя в моргата и веднага ще разбера, че Браун е убит, а Голт е замесен в това.
— Значи искаш да кажеш, че Голт не е КАИН. Според теб Кари е КАИН — каза Марино.
Луси го прекъсна:
— Нито един от двамата не е КАИН. Те са шпиони.
Замълчахме за момент.
— Очевидно — казах, — Кари е продължила да помага на Голт с компютъра на ФБР. Те са екип. Но смятам, че той е взел бележката, която Кари ми е писала, и не й е казал. Според мен тя търсеше точно това.
— Защо пък ще я търси в спалнята на Браун? — зачуди се Тъкър. — По каква причина бележката може да е била там?
— Съвсем ясно е — отговорих. — Тя си съблече дрехите там. Вероятно бележката е била в джоба й. Върни онази част, Марино — когато Голт взима тъмните дрехи от леглото.
Марино върна на този кадър и макар да не видяхме Голт да вади писмото от джоба, той наистина си игра доста време с дрехите на Кари. Определено през това време би могъл да извади бележката. Може да я е сложил в джоба на Браун доста по-късно, докато са пътували с микробуса, или чак в моргата.
— Значи наистина смяташ, че тя ти е изпращала бележките? — скептично запита Марино.
— Струва ми се, че е възможно.
— Защо? — объркано запита Тъкър. — Защо би ви направила подобно нещо, доктор Скарпета? Познавате ли я?