— Получих писмо по интернет тази сутрин. — Той го прочете от екрана на компютъра. — И ме предупредиха лично, докато бях в Ню Йорк. Някой ме заплаши с нож и беше написал предупреждение с кръв на огледалото в банята на хотелската ми стая.
— Боже, защо не ми каза?
— Не исках да те плаша — отговори Крис. — Помислих, че можеш да се опиташ да ме разубедиш за разговора с Маркъс. Не прецених, че и ти си в опасност.
— Следващия път, когато някой се опита да те убие, да ме уведомиш, става ли? — Меган явно се ядоса. И имаше право.
— Съжалявам.
Меган помълча известно време, после каза:
— Те не си поплюват, нали?
— Да.
— Мислиш ли, че може да е бил Иън?
— Възможно е. Може би е отишъл в Кеймбридж вместо в Париж. Но човекът, който ме нападна в Ню Йорк, определено не беше Иън. Ако той стои зад тази работа, сигурно действа с някой друг.
— Какво да направим?
— Можеш да уведомиш администрацията на колежа. Те ще се свържат с полицията. Но не съм сигурен, че от това ще излезе нещо добро — не съм чувал нищо от нюйоркските ченгета, откакто им разказах какво ми се случи. Но не мога да те карам да мълчиш.
Меган въздъхна.
— Няма смисъл. В колежа няма да погледнат с добро око на това. И който го е направил, сигурно е професионалист. Полицията едва ли ще го залови. Ще сваля калъфката ще изхвърля и нея, и ножа.
— Запази ножа. Може да ни потрябва като доказателство.
— Прав си. Добре.
Млъкнаха за момент.
— Крис?
— Да?
— Страх ме е.
— Знам. И мен ме е страх.
— Мисля, че става наистина лошо.
За секунда Крис не отговори. Беше решил да поеме рискове върху себе си. Но не можеше да рискува и живота на Меган.
— Може би — съгласи се той. — За известно време ще си трая. Няма да задавам никакви въпроси. Ще мълча.
— Съжалявам, Крис. Но наистина трябва да го направиш.
— Сигурно се чувстваш ужасно. Не ми харесва, че си сама. Мога ли да дойда да те видя?
— Ще бъде страхотно, ако можеш. Смятах да чета в библиотеката, но ако дойдеш вечерта, ще се радвам да те видя.
— Ще дойда — каза Крис.
— Благодаря — отвърна Меган. — Ще те чакам.
Иън огледа помпозната атмосфера на трапезарията в хотел „Джордж Пети“. Обикновено щеше да се наслади на закуска в такава красива обстановка, играейки ролята на международен инвестиционен банкер сред подобни на себе си хора. Но не и тази сутрин. Копнееше за чаша силно кафе и цигарка в някое обикновено кафе. Разбира се, с Ерик нямаше шанс за това.
Криеше се в Париж почти цяло денонощие. Заваля от момента, в който таксито му стигна до улица „Периферик“, и продължи да вали цяла нощ. Отне му цял век да намери хотелска стая без предварителна резервация и прекара по-голямата част от деня, избягвайки шумните мъже в червени блузи, пристигнали да ободряват страната си в мач по ръгби. Накрая откри един мръсен хотел близо до Северната гара, хвърли чантите си, разходи се малко под дъжда и после гледа някакъв лош американски филм, дублиран на френски, в някакво кино.
Чувстваше се отвратително. Предната нощ беше препил. И кокаинът. От него за малко се почувства по-добре. Но сега бе ужасно. Извади цигара и я запали. Ах, това беше добре.
— Иън, радвам се да те видя.
Бе пропуснал влизането на Ерик. Той изглеждаше отвратително блестящ и весел в снежнобялата си риза и толкова стегната вратовръзка, че сякаш изскачаше направо от шията му. Иън изпита желание да я дръпне, но вместо това само изсумтя, като пренебрегна протегнатата ръка на Ерик. Въпреки обстановката край тях това не беше бизнес среща и не му се щеше да се преструва, че е такава.
— Самолетът кацна с половин час закъснение. Но пък нямаше задръствания. Поръча ли?
Иън поклати глава. Ерик улови погледа на един минаващ келнер и поръча кроасани и кафе. После попита:
— Как си?
— Зле — отговори Иън и подсмръкна.
— Вярно, не изглеждаш много добре. — Ерик го изгледа внимателно. — Взимаш ли някакъв наркотик?
— Взимам — отговори той. Не си струваше да лъже.
— Това е глупаво. В момента всички се нуждаем от трезви глави.
— Стига глупости! — сопна му се Иън. — Ще правя каквото си искам. И ти навремето го правеше предостатъчно. Точно това ни забърка в тази каша.
— Това беше много отдавна. Не съм пипал нищо от десет години — заяви Ерик.