— Какво освен това?
Ерик го погледна право в очите.
— Освен това все още ти се сърдех, защото те нямаше, когато Алекс умря. И когато майка ви умря — също.
Маркъс се ядоса. Кой беше този човек, че да си позволява да го критикува? Но Ерик вдигна ръка в успокоителен жест.
— Съжалявам. Знам, че съм груб. Особено защото знам какви усилия полагаш, за да откриеш какво наистина се случи с него.
Маркъс изсумтя. Този човек поне разбираше, че той се опитва да направи нещо. Но все още изпитваше подозрения. В края на краищата Ерик бе един инвестиционен банкер със скъп костюм.
Инвестиционният банкер продължи да говори бавно и разумно.
— Мисля, че и ти знаеш, че смъртта на Алекс не е инцидент. Някой го удави. След това някой уби Ленка, с която вярвам, че си се срещнал. А снощи беше убит още един човек. В Париж.
— Още един?
Ерик кимна, извади сгънат лист хартия от джоба си и му го подаде. Беше отпечатано на принтер съобщение на „Ройтерс“, че Иън Даруент, трийсет и две годишен британски инвестиционен банкер, е намерен намушкан с нож в Париж.
Маркъс не познаваше Иън, но разбира се, знаеше кой е той.
— Знаеш ли кой го е направил?
— Мисля, че да. И знам кой уби брат ти.
Маркъс усети как сърцето му заби по-бързо. Щеше да научи това, което му убягваше толкова дълго.
— Кой?
— Дънкан Джемъл.
— Дънкан Джемъл? — Маркъс ядосано прехапа устна. — Знам, че не е бил той. Ленка ми каза. Някой е удавил Алекс след като Дънкан го е съборил в морето.
— Дънкан го направи — каза тихо Ерик.
— Дънкан?
Ерик кимна.
— Когато Алекс падна, Иън и аз скочихме след него. Дънкан ни видя и също скочи. Имаше вълнение и не се виждаше нищо. Не намерихме брат ти. Но Дънкан го е намерил. И го е удавил.
— Откъде знаеш?
— Иън го е видял — отвърна Ерик.
— Иън?
— Да. Каза ми миналата седмица. Бях в Лондон и се срещнахме, за да поговорим за случилото се с Ленка. Той беше съсипан. Каза, че видял Дънкан да дави Алекс, но си мълчал за това. После се изпуснал по погрешка пред Ленка. Тя заявила, че ще разкаже на всички, включително на теб, което, между другото, май не е успяла да направи, нали?
— Продължавай — само каза Маркъс.
— И така, Иън казал на Дънкан и Ленка беше убита. Когато се видяхме с Иън, той бе уплашен. Много уплашен. Мислеше, че е следващият. Каза, че заминава в Париж по работа и не иска да се връща.
— И после това? — Маркъс кимна към листа пред себе си.
Ерик кимна.
— И кой е убил Иън? Дънкан?
Ерик се намръщи.
— Там е цялата работа. Не мисля, че е бил Дънкан. Мисля, че е бил Крис Шчипьорски.
— Британецът, който дойде да ме види?
— Да.
— Защо мислиш, че е той?
— Защото го видях на гишето за регистрация на полети за Париж. Щях да отида да му кажа здрасти, но ми идваше редът на опашката.
— Значи е летял до Париж. И какво от това?
— Можеше да е просто съвпадение. Но аз разговарях с него по телефона същия ден и той каза, че ще прекара уикенда в Лондон. Значи ме е излъгал. Защо да го прави?
Маркъс не изглеждаше убеден.
— Виж — каза Ерик, — не съм сигурен за Крис. Не знам как са се разбрали с Дънкан и не мога да съм сигурен, че той е убил Иън. Но го подозирам.
Маркъс се замисли. Отделните елементи се връзваха, с изключение на един.
— Ако Дънкан умишлено е удавил Алекс, тогава защо Ленка ми каза, че не той е отговорен за смъртта на брат ми?
— Не знам — отговори Ерик. — Може би е искала да каже, че Дънкан не е убил брат ти случайно. Но аз знам това, което ми разказа Иън. Той е видял Дънкан да натиска брат ти под водата.
Маркъс се наведе напред и разтри слепоочията си. Работата ставаше сложна.
— Имаш ли някакво доказателство?
Ерик въздъхна.
— Не. Ако имах, щях да отида в полицията. А така…
— Значи просто трябва да ти повярвам?
Ерик се усмихна.
— Ако искаш. Това си е твоя работа. Аз просто мисля, че имаш право да го научиш. Но моля те, не казвай на никого, че съм ти казал. Особено на Дънкан или Крис. Те не знаят за разговора ми с Иън и затова се надявам, че съм в безопасност. Но ти не си.