Тревожеше се заради срещата с адвоката. Беше сигурен, че Меган ще повярва на Ерик, но не искаше да я постави в потенциално опасна ситуация без нейно съгласие. Ако Ерик научеше, че са отишли в полицията, нейният живот щеше да бъде изложен на истинска опасност. Тази мисъл го уплаши. Може би тя щеше да е в по-голяма безопасност, ако се върнеше в Щатите? Проблемът бе, че Ерик, изглежда, с лекота сееше трупове по целия свят — Щатите нямаше да бъдат по-безопасни от Англия. Крис реши да говори с адвоката за необходимите стъпки, които можеха да се вземат за осигуряване на нейната безопасност, а и за неговата собствена.
Трябваше да говори с Меган пак и да се опита да я накара да разбере, че това, което прави той, има смисъл. Гледа телефона цяла минута и след това й се обади.
Тя не беше много доволна да го чуе, но поне се съгласи да разговарят. Той й каза за уговорената си среща на другия ден.
Тя не се впечатли.
— Не знам защо ми казваш всичко това. Губиш си времето. Знаеш, че според мен Ерик е напълно невинен.
— Знам. И уважавам мнението ти. Но исках да знаеш какво правя. И да се уверя, че си в безопасност, ако случайно грешиш.
— Ако искаш да бъда в безопасност, не говори с полицията — заяви Меган.
— Но ние трябва да направим нещо! Най-рисковано е да седим и да не правим нищо.
— Ами ако аз съм права? Ами ако Дънкан е този, от който трябва да се страхуваш?
— Разговарях днес с него — каза Крис. — Наистина не мисля, че има някаква нужда да се страхувам от него.
— О, страхотно — отговори Меган. — Добре, аз ще се срещна с Ерик тази вечер и ще ти съобщя какво мисля след разговора ни.
— Какво?!
— Казах, че ще се срещна с Ерик.
— Къде? Кога?
— Във „Форт Сейнт Джордж“. В седем часа.
— Ти си луда! Не прави това. — Крис почувства как в гласа му се надига паника.
— Виж какво. Ще говоря с него за твоята теория. Ще чуя какво казва. Аз го познавам. Ще разбера дали казва истината.
— Но ако направиш това, той ще узнае, че ние все още задаваме въпроси. Ще разбере, че съм по следите му. Това ще изложи всички ни на опасност.
— О, разбирам. Значи за теб е абсолютно безопасно да разговаряш с Дънкан, а за мен е опасно да говоря с Ерик, така ли? — Гласът на Меган се повиши.
— Не е толкова просто.
— Не е ли? Аз пак мисля, че е. Във всеки случай вече му казах, че планираш да говориш с полицията.
— Какво? Защо си го направила?
— Не казах, че подозираш него.
— Но той ще разбере! За бога, Меган. Не се срещай с него тази вечер! Моля те! Прекалено опасно е. Моля те за това, защото те обичам. Няма да понеса, ако пострадаш.
За няколко секунди настъпи мълчание. Когато Меган заговори, гласът й беше омекнал.
— Знам, Крис. И знам, че бях нечестна към теб през последните няколко дни. Съжалявам за това, наистина съжалявам. Но ти си прав — то е заради Ерик. Просто искам да изясня чувствата си и трябва да говоря с него. Затова отивам да се срещна с него тази вечер.
— Меган…
— Съжалявам, Крис. — И тя затвори.
Крис зяпаше изумено слушалката. Погледна часовника си. Пет и двайсет. Можеше да успее да стигне до „Форт Сейнт Джордж“ за седем. Нямаше време да се връща до апартамента си, за да вземе колата, но ако хванеше влака от Кингс Крос, щеше да успее. Трябваше да стигне до кръчмата преди срещата на Меган с Ерик.
Набра номера на Дънкан.
— „Хоншу“.
— Дънкан, лоши новини. Тази вечер Меган ще се срещне с Ерик в една кръчма в Кеймбридж. Ще му разкаже всичко, което открих. Тревожа се за нея. Заминавам веднага за Кеймбридж. Искаш ли да дойдеш?
— Добре. Как ще стигнеш дотам?
— С влака от Кингс Крос. Ти можеш да хванеш влак от Ливърпул стрийт. Ще се срещнем на гарата в Кеймбридж и ще отидем в кръчмата. Трябва да стигнем там преди Меган.
— Добре. Ще ти се обадя по мобилния телефон, когато разбера в колко часа пристига влакът ми в Кеймбридж.
Крис затвори, сбогува се с шашнатия Оли и тръгна към вратата.
Ягуарът се носеше по магистрала М11 със сто и трийсет километра в час почти безшумно. Тери шофираше. Ерик седеше отзад спокоен, елегантен в тъмния си костюм, бяла риза и вратовръзка „Ферагамо“. Беше доволен.